Слънцето залезе - не че имаше нещо различно, то просто залезе като всеки ден. И вчера залезе, само че беше различно. Вчера то просто залезе, както всеки ден - бавно, красиво, изпълнено с надежда и една, две мечти и малко любов. Нямаше го, но грееше в мен. И лятото беше тук - щастливо, закачливо, засмяно, просто лято. Някои казват, че е смешно да казваш, че сезоните имат чувства. Може би да, може би не. Животът е изграден на толкова "може би"- та, че нищо друго не ни остава освен да живеем според ритъма на песента. А, песента тя е една за всеки човек - при някои започва бързо, мелодично и завършва баладично. При други е дива, при трети може би е от ония успокоителни за медитация. Различни хора - различни песни. А, моята ли?! - Все още не съм я открила, даже не знам каква искам да бъде. Не, излъгах , извинете. Бих искала песента ми да е щастлива, но не е... или може би е. Ех, това "може би" . Като се замисля то е като "Аз" - някъде бях чула, че един човек повтаря "Аз" по петстотин пъти н ...