lonelyman (Златко Тошков)
58 99
13 дек. 2009 г., 20:47

Сбъднат сън - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал 

  Проза » Рассказы
1327 0 7
1 мин за четене

Сбъднат сън

 

            Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единствената му ръка намести под  окъсаната жилетка краката, отрязани до коляно. Наоколо минават деца, носещи в ръце всякакви играчки - кукли, колички, кънки, топки, колела. Огрените от усмивките им лица са приказно красиви, прилични на росни цветя, огрени от майското слънце. От другата страна на улицата децата сядаха в шейната на Дядо Коледа и получаваха мечтания от тях подарък. Препарираните елени бяха покрити с лепкав снежен воал, а празничното дърво искреше в ослепителни светлини. Наоколо мракът се спусна незабелязано и сякаш направи всичко още по-красиво - лицата станаха по-усмихнати, лампичките светнаха още по-ярко и целият свят се понесе в безкрайния танц на коледната магия. Днес минувачите са забързани, но не пропускат да са щедри и към Петьо - той събра достатъчно пари, за да си купи топли банички - едно от любимите му лакомства. С огромно усилие той се изправи върху скъсените си крака и подпирайки се с ръка, се заклатушка към пекарната на ъгъла. Тъкмо преди да свие, го връхлетяха няколко бягащи деца, бутнаха го и монетите се разпиляха по тротоара. „Хей, къде вървиш?!”, забързаните минувачи го прескачаха с презрение. Отнейде изскочи дрипава циганка, следвана от невръстната си свита. Те набързо събраха Петьовите монети и изчезнаха в мрака. Снегът заваля по-силно. Петьо заспа гладен, подпрян до коша за боклук. Неусетно му се присъни необикновен сън: двамата с баба му вечеряха в изгорялата им къща, а край тях подскачаха, гонеха се и се боричкаха множество разноцветни котки. „Колко е вкусна баницата. Харесва ли ти, Петьо?”

-          Татко, котенцето ми избяга - русокосото момиченце изтича към коша за боклук. Баща му се протегна да хване животното, но изведнъж безформената дрипава купчина се размърда. Петьо се бе събудил от котето, което близна измръзналите му пръсти.

-          Каква окаяна душа! Ще я вземем с нас да се постопли тази вечер и да се порадва на празника. Ела, момче, не се страхувай!

И бащата на русокосото момиченце вдигна Петьо на ръце и го постави на седалката в колата си. Потеглиха бързо, а шейната на Дядо Коледа остана назад. Сънят на Петьо започна да се сбъдва.

 

© Златко Тошков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вълнуващ разказ,Златко...
    Поздрав!
  • Ох... Имах предчувствие за тъжен финал, радвам се, че не беше вярно.
    По Коледа хората наистина се преобразяват. Един ден в годината не е много, но е нещо.
    Поздрави!
  • Чудесен разказ! Имах нужда от човещинка за финала. Днес много тъга прозира в произведенията на сайта.
  • Нека вярваме в чудесата!
  • Покъртителен разказ!
    ...
    Поздравления!
  • Поздравления!Емоционално разказваш!
  • Златко,хубав разказ!
    Нека мечтите и сънищата на децата останат непокътнати, да няма разбити животи, да имат приятели и да растат с чувство за отговорност към бъдещето, закриляни и обичани...
Предложения
: ??:??