(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направила, както трябва? Какво им пречеше да си остане на поста? Безброй хаотични въпроси кръжаха в обърканото ù съзнание.
“И всички те продължават, все едно не ги засяга! Сякаш нищо не се е случило!“ – гърлото ù се стягаше от омраза, задушаваше се. Сълзите сами рукнаха и добре поддържаният грим се стече по лицето ù. Хълцаше и хапеше устни, дълбока разяждаща болка късаше душата ù. Бе дала всичко от себе си – всичко, на което беше способна. И сега какво? Това ли получи като признателност?
***
В годините на демокрация всичко в България се развиваше прекалено демократично. При всяка смяна на властта, по същата логика, се подменяше кадровия персонал – ръководния. Играта на наши и ваши, до болка позната ...