Глава 9
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и пет години. Хвана я за ръката и я целуна по бузата. Нещо в мен потрепна. Подразни ме. Бях готов на всичко, за да ги разделя. Бях влюбен в нея. Особено сега, когато я видях от друга светлина. Тя беше мила, красива, сладка, привлекателна. Исках да изтичам до нея, да я целуна и да избягаме двамата. Това беше една неосъществена мечта. „Би ли избягала с мен?” – питах се постоянно. Но беше невъзможно. НЕВЪЗМОЖНО! Бих дал живота си, за да бъда с нея – зла или добра. Нямаше значение. Просто исках да бъде с мен. Завинаги. Тогава Дея ме видя. Изправи се. Преметна косата и избяга.”
Защо казват, че няма невъзможни неща, когато любовта между тях е била такава? По всичко личеше, че и двамата са влюбени ед ...