Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да забележа, че съм подценил няк’ва ситуация, когато съм се предоверил и след това ми се е случвало да сърбам пресолена попара. Може би, защото човек помни най-силно, когато нещо е било за първи път, а и не биваше да се размиислям за колко ти било напрегнато и как едва държиш, и че трудностите ти се изсипват една след друга, само на теб . Нормално така става... абе събиране на опит му казвам.
На мен ми беше тогава за първи път да "водя" кораб за насипни товари (зърнени основно). Ще кажеш: И к’во толкова? - Просто спецификата на работа в пристанищата, а и оттам организацията за бачкане е друга. Пък и по време на преходите? - абе по-друго е. (да не се обяснявам сега :-)) Ще опитам да кажа телеграф ...