AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
15 дек. 2010 г., 12:43

Сега и завинаги 

  Проза » Письма
1109 0 4

Спомни си, само за миг си спомни онези мигове на сладка забрава, в които се потапяхме. Спомни си, само за миг си спомни как те докосвах. Спомни си, само за миг си спомни погледите, които ти подарявах. Нима не искаш това да продължи вечно? Нима не искаш това никога да не свърши? Нима не искаш голото ми, топло тяло да лежи до теб, докато не се сбръчка и изстине завинаги? Аз бих дала всичко, абсолютно всеки дъх  бих дала, само за да продължи този прекрасен сън, който споделяме, бих дала всичко, за да спра времето.  ЩЕ съхраня усмивката ти в очите си, ще запечатам целувките ти с устни, ще попия твоето докосване с всяка своя фибра. Не, аз не ти обещавам, че някога ще те обичам, защото вече те обожавам. Не ти обещавам, че някога ще бъда твоя, защото ти вече ме притежаваш. Сега избирам да остана тук, в леглото, сгушена в теб като малко дете, все така влюбена и твоя до последния си дъх.

© Амбър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??