Dec 15, 2010, 12:43 PM

Сега и завинаги

  Prose » Letters
1.5K 0 4

Спомни си, само за миг си спомни онези мигове на сладка забрава, в които се потапяхме. Спомни си, само за миг си спомни как те докосвах. Спомни си, само за миг си спомни погледите, които ти подарявах. Нима не искаш това да продължи вечно? Нима не искаш това никога да не свърши? Нима не искаш голото ми, топло тяло да лежи до теб, докато не се сбръчка и изстине завинаги? Аз бих дала всичко, абсолютно всеки дъх  бих дала, само за да продължи този прекрасен сън, който споделяме, бих дала всичко, за да спра времето.  ЩЕ съхраня усмивката ти в очите си, ще запечатам целувките ти с устни, ще попия твоето докосване с всяка своя фибра. Не, аз не ти обещавам, че някога ще те обичам, защото вече те обожавам. Не ти обещавам, че някога ще бъда твоя, защото ти вече ме притежаваш. Сега избирам да остана тук, в леглото, сгушена в теб като малко дете, все така влюбена и твоя до последния си дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амбър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...