Dec 15, 2010, 12:43 PM

Сега и завинаги

  Prose » Letters
1.5K 0 4

Спомни си, само за миг си спомни онези мигове на сладка забрава, в които се потапяхме. Спомни си, само за миг си спомни как те докосвах. Спомни си, само за миг си спомни погледите, които ти подарявах. Нима не искаш това да продължи вечно? Нима не искаш това никога да не свърши? Нима не искаш голото ми, топло тяло да лежи до теб, докато не се сбръчка и изстине завинаги? Аз бих дала всичко, абсолютно всеки дъх  бих дала, само за да продължи този прекрасен сън, който споделяме, бих дала всичко, за да спра времето.  ЩЕ съхраня усмивката ти в очите си, ще запечатам целувките ти с устни, ще попия твоето докосване с всяка своя фибра. Не, аз не ти обещавам, че някога ще те обичам, защото вече те обожавам. Не ти обещавам, че някога ще бъда твоя, защото ти вече ме притежаваш. Сега избирам да остана тук, в леглото, сгушена в теб като малко дете, все така влюбена и твоя до последния си дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амбър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...