Имам си къща от карти. Не дами и попове. Не валета. Моите карти са сини, зелени, черни, лилави... всякакви! Най-много са ми жълтите, а нямам нито една сива. За какво ми е сива къща? Всичко навън е сиво - сградите, дърветата, хората... Пък и не обичам да смесвам. Нещата винаги са или бели или черни. Сиви? Не, благодаря!
Аз не давам никой да ми влиза в къщата! Дори съм се застраховала - нямам прозрци, още по-малко врати. Влизам и излизам през миша дупка. Как минавам през нея? Лапвам парче от гъбата и ставам по-малка. Вкъщи съм си голяма, но като изляза трябва да съм мъничка, защото иначе им преча.
Та, както казах, не пускам никой вкъщи. Само най-близките - нали знаеш - апатия, маланхолия, понякога радост и от време на време надежда. Страховете ми понякога също се промъкват през някоя дупка. Но иначе никой друг! Моят дом е моята крепост! Вярно малко е крехка, но все пак е крепост.
Е, защото ти казах всичко това и защото твърдиш, че ме обичаш, теб ще те пусна. Само внимавай. Ей, какво прав ...