Сега как да си я ремонтирам?
Имам си къща от карти. Не дами и попове. Не валета. Моите карти са сини, зелени, черни, лилави... всякакви! Най-много са ми жълтите, а нямам нито една сива. За какво ми е сива къща? Всичко навън е сиво - сградите, дърветата, хората... Пък и не обичам да смесвам. Нещата винаги са или бели или черни. Сиви? Не, благодаря!
Аз не давам никой да ми влиза в къщата! Дори съм се застраховала - нямам прозрци, още по-малко врати. Влизам и излизам през миша дупка. Как минавам през нея? Лапвам парче от гъбата и ставам по-малка. Вкъщи съм си голяма, но като изляза трябва да съм мъничка, защото иначе им преча.
Та, както казах, не пускам никой вкъщи. Само най-близките - нали знаеш - апатия, маланхолия, понякога радост и от време на време надежда. Страховете ми понякога също се промъкват през някоя дупка. Но иначе никой друг! Моят дом е моята крепост! Вярно малко е крехка, но все пак е крепост.
Е, защото ти казах всичко това и защото твърдиш, че ме обичаш, теб ще те пусна. Само внимавай. Ей, какво правиш? Не ми бутай къщичката, идиот такъв! Ами сега откъде пари за ремонт?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Всички права запазени
