Кажеше ли се „долномахленски събор” и бая народ се стичаше - от цялата околия, та и отгоре, ама най - редовни бяха съседските селяни - горно и средномахленци. Надпреварваха се шарените каруци, всяка искаше първа в наше село да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ще се покаже по-пременена.
- Бря, бря, гаче и на баба Пена розовите кюлоти се продават, а? - подкачаше се с една булка напет Гено.
- Кюлотите й – не знам, ама престилката й, ей я де е, пък и фустанелата й е до нея - подхихили се хубавелката, подавайки пакетче с дъвки на бузесто момченце.
- Селяни, борба ще има, е-е-ей! - провикна се гръмогласен Тодю. - Който иска да наддава, че наградата победителят ще вземе!
- Ние - горномахленци, цяло теле даваме! - изпъчи се съседският кмет - горд Деньо.
- Ний пък - средномахленци, дебело прасе даваме! - не остана назад и другият кмет - мъдър Теньо.
- Е, ний пък - долномахленци, тепих - цяла поляна за борба даваме! - захихили се и нашият кмет - хитър Вичо ...