Eia (Росица Танчева)
436 13858
7.05.2010 г., 12:09 ч.

Селски събор 

  Проза » Разкази
2529 0 10
2 мин за четене

     Кажеше ли се „долномахленски събор” и бая народ се стичаше - от цялата околия, та и отгоре, ама най - редовни бяха съседските селяни - горно и средномахленци. Надпреварваха се шарените каруци, всяка искаше  първа в наше село да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ще се покаже по-пременена.
    - Бря, бря, гаче и на баба Пена розовите кюлоти се продават, а? - подкачаше се с една булка напет Гено.
     - Кюлотите й – не знам, ама престилката й, ей я де е, пък и фустанелата й е до нея - подхихили се хубавелката, подавайки пакетче с дъвки на бузесто момченце.
    - Селяни, борба ще има, е-е-ей! - провикна се гръмогласен Тодю. - Който иска да наддава, че наградата победителят ще вземе!
    - Ние - горномахленци, цяло теле даваме! - изпъчи се съседският кмет - горд Деньо.
   - Ний пък - средномахленци, дебело прасе даваме! - не остана назад и другият кмет - мъдър Теньо.
   - Е, ний пък - долномахленци, тепих - цяла поляна за борба даваме! - захихили се и нашият кмет - хитър Вичо.
    А в това време селският оркестър се вихреше и хорото се виеше, ама като се чу за борбата, се зави, зави и къмто Голяма поляна се отнесе. Там пък двама здравеняци, голи от кръста нагоре, вече се предизвикваха - същи наежени петли. Познах аз напет Радул - нали съм си от Долна махала, ха, че и другия борец познах и малко се позачудих, брат му, бе - сладкогласен Драган. Ама на другоселците не издадох номера, че телето и прасето все долномахленци да си ги изядем. Като се развъртяха наште петлаци, като се заобръщаха, перушина не им остана, еле пък гребени, та накрая чак и аз паднах по гръб.
   - Радо, Радо! - викаше народът от едната страна на поляната.
  - Драго, Драго! - не отстъпваха людете от другата страна на тепиха.
   А наште бабаити се ерчеха и перчеха, докат Радо не заклещи Драго по гръб, а оня не зарита като заклан петел.
   Тогаз се намеси и нашият кмет - хитър Вичо.  Застана между двамата смелчаци и се провикна:
   - Обявявам Радо за башбабаит и за победител - издигна той ръката му и гаче ли му смигна, а сетне подкани зяпачите: - Айде, горно и средномахленци, къде е обещаното!?
   Дадена дума - хвърлен камък. Съседите скоро-скоро докараха телето и дебелото прасе и да не ви разправям какво празненство падна. Три деня долномахленци ядохме, пихме и се веселихме и аз бях там, ама няма да кажа колко мръвки изядох, щото ме е срам...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??