Пасажер от каюта 46 стъпи на борда на круизният кораб под аплодисментите на част от екипажа , които ги посрещаха след като съобщят името на пътника. Администратор веднага оформи пластиката му, която щеше да бъде и паспорт и разплащателна дебитна карта на всички места на борда. Тръгна надясно по пътеката, къдeто му посочи придружаващият камериер. Усети речният бриз в лицето си , и че нещо спря над глезените му. Стандартен лист от детско блокче за рисуване. Взе го в ръце и започна да го разглежда.

- Господине , тази рисунка е моя - пред него стоеше 7-8 годишно момиченце със събрана коса на опашка . Бледа, до леко жълтеникава кожа на лицето. Очите тъмни, гледащи уморено.

- Това местната католическа църква ли е? - запита мъжът.

- Не, това е катедралата в Кьолн, господине. Ще ми дадете ли скицата, моля ?

Докато разопаковаха багажа, дикторски глас по уредбата ги прикани да вземат спасителни жилетки и пояси от каютите си и да се качат на първата палуба за обучение при аварийни ситуации. Всички пътници взеха участие и старателно изпълняваха всичко, което им се демонстрираше.

На вечеря, преди да седне на стола си, на съседната маса видя момиченцето, вероятно майка й и друга дама, поздрави ги. Стори му се, че дамата го загледа и леко се усмихна. Представи се на спътниците си, с които щеше да бъде на вечеря през време на цялото пътуване.

На следващата слънчева сутрин, след закуска, всички бяха на борда и искаха да видят атракцията на шлюза Железни врата, стесняваща руслото на тихия бял Дунав. Туристите наблюдаваха съсредоточено и почти не разговаряха помежду си.

След като видяха зелените високи хълмове от двете страни, сиреч двете врати и как кораба преминава от нисък към висок шлюз всеки тръгна към кафето, джакузи или фитнеса. Настигна го дамата от съседната маса и го заговори.

• Казвам се Мина Нанева, а вие сте д-р Валчев, зная, че имате лекарска практика на село и в града! Предполагам, че все така сте отдаден и прецизен към пациентите си. Познаваме се отдавна, когато работехме като екип по превенция на наркоманията. По образование и призвание съм детски педагог и логопед.

И още приятни неща му разказа за работата с тинейджерите , от което му стана приятно. Елегантно се извини , направи й кавалерски жест с лек поклон и каза , че бърза за фитнеса.

На другия ден, корабът пътуваше срещу течението по- бавно и всеки от туристите си беше намерил занимание. Докторът си беше поръчал коктейл и си го пиеше бавно и с наслада.

- Наздраве и добро настроение - го поздрави с усмивка детската педагожка.

- Наздраве и на вас, госпожо, моля седнете.

След като обсъдиха всичко до тук за пътуването, най-често срещана тема между туристи, тя помоли да сподели нещо по неговата професия. Лекарят кимна и я погледна поощрително .

• Не исках да Ви занимавам с лекарски теми, но започнах да се притеснявам и аз, а за майката на Ная да не говорим. Детето боледува още преди да се качат на борда. Намерила тук лекар интернист, той прегледал гърлото, подбрал от многото лекарства, които майката носела, но лечението не дало ефект. Дори започнала да поддържа температура по - висока от досегашната. Случайно попада на лекар по ушни и гърлени заболявания, но те били весела бохемска компания.

Отказал с думите , че няма никакви инструменти. Все пак погледнал болното дете и казал на майката да светне с телефона в гърлото. Направил добавка към лекарствата. Добре , но подобрение няма. Не съм казала на майката , че сте лекар, но искам да го прегледате.

Toй се сети, за момиченцето с тъжните очи и обеща да го прегледа.

Дълго разпитва майката за сегашното заболяване, минали заболявания, какви и колко често приема лекарства. Едновременно задаваше и кратки предразполагащи въпроси на детето, което започна да отговаря по подробно за заболяването си. Извади слушалка от плика който носеше и започна да прислушва детето, гърди, гръб, двете страни на гръден кош. Дамите се погледнаха впечатлени от прегледа и всяка си помисли дано да има ефект. Д-р Валчев извади и шпатула за гърло. Майката светна с фенерче от телефона.Прегледа завърши с изследване на корема и врата.

• Госпожи, болни са само сливичките и са путридни в начална степен. Лечението от колегите е добро, но няма да има ефект, защото детето е резистентно от честото вземане на лекарствата и вероятно прилагане на самолечение, което точно сега ви създава проблем. Ще ви напиша рецепта. Утре имаме цял ден в Будапеща и отиваме заедно на аптека.

Попаднаха на аптека бързо, на крайречния булевард. Голяма, добре уредена. Насочиха се към свободно гише. Посрещна ги представителна дама над шестдесете години с прическа и подходящо поставен макияж.

- Jо napot, аsszonyom* Кеyszi csokolom- каза на унгарски лекарят. Което означаваше на български : добър ден госпожо, целувам ви ръка, рече лекарят и учуди дамите до него.

- Кеrеm, ur, отвърна тя- моля, кажете, господине -на български.

- Кеrem az,оrvossag. Оrvos vаgyоk.-Моля, дайте ми лекарства. Лекар съм - казано на български.

Тя се усмихна. Разбра, че е чужденец и поласкана, че говори на родният й език го попита от къде е. Той й отговори на унгарски. И за миг всички думи на този език му секнаха в главата. Попита дали говори немски.Тя озадачена отговори; Nаturlich**, hеr doktor- разбира се. Наследниците на Кайзера бяха запазили имперският език и достолепни обноски.

Д-р Валчев каза на майката, че могат да продължат на немски. Отдалечи се и седна на стол до панорамната витрина. След малко надписа дозировката на лекарствата. Погали Ная по главата. Пожела й бързо оздравяване, тя го изненада с усмивка и се разделиха.

Видяха се на следващия ден на вечерята. Докторът изчака дамите от съседната маса да станат и попита, настигайки г-жа Нанева дали могат да поговорят. Вечерта беше спокойна, тиха , дори не се чуваха и корабните двигатели. Седнаха на открито, сервираха им питиета. Дамата побърза да сподели, че малката пациентка вече няма температура и си хапнала добре. Докторът попита събеседничката си дали иска да чуе една история.Тя кимна утвърдително.

Той започна да говори тихо, не искаше да го чуват околните. В селото в, което работел имало лечител, точно на такива заболявания както сегашния случай. Казвал се бай Ради. Честно си практикувал занаята от много години. При него идвали болни, и малки и големи, от къде ли не, от близко и далече. Над 5-6 пъти по негова покана идвали и специалисти по ушни-гърлени болести, пък и от други инстанции, внезапно за проверка. От различни места да се убедят , че няма шашма, всичко е дар природен, зависи все пак и от човешките ръце. Не лекуваше когато по неговите думи имаше топчета на врата , и когато накрая на сеанса не чуваше задължителният звук за него, че е свършил работата до край. Тогава задължително ги изпраща при лекар за лечение. Бил ходил по негово настояване и той да гледа сеансите, дори се пробвал под зоркият му поглед. Лечебният метод беше дърпане на уши. Запомнил е ритуалът. Педагожката доловила преждевременно края на мисълта, го прекъсна.

- Искате и това да приложите като лечение на детето,за по-бързо оздравяване. Грижата за лечението беше ангажирала и нея, само каза, че с това се заема като педагог.

Говориха и по други теми. За лека нощ лечителят каза , ако има споразумение нека това да бъде утре около обяд.

Докторът влезе в дамската каюта, видимо настроението беше добро. Поиска и направиха подготовка , по тялото не трябваше да има стягащи колани, дрехи, дори махнаха панделката в косата, събуха и чорапките, за да може болестта да излезе. Лечителят сложи детето по гръб. Обясни на малката пациентка, че ще направи лек масаж на вратлето да не се страхува и да не се движи, да диша спокойно. Концентрира се и започна като да чува думите на бай Ради. „ Бавно сядаш на колене и се отпускаш до човека, слагаш ръцете на долната челюст, опипваш къде са сливици, те са големи топчета. Полека движиш ръцете нагоре към ушите, стигаш до тях, леко ги поглаждаш, хващаш ушни миди от двете страни и с умерена сила подръпваш два пъти. Чуеш ли Пук Пук - уцелил си лечението”. Дали чу пукането не разбра, но детето се засмя с глас, а дамите плеснаха с ръце. След десет минути детето доби настроение, лекарят поиска да отвори широко уста, то го погледна в ръце, бяха празни. Сливиците бяха смалени и най важно нямаше налепи. Късно вечерта на другия ден напуснаха Пасау. На вечерята Ная и майката ги нямаше. На тръгване Нанева му подаде плик, от който извади и отвори рисувателен лист. Освен познатата картинка на катедрала, второкласничката за трети клас, Ная беше написала: „Благодаря на чичко доктор от село, който ме излекува, а чичко докторите от града.. „ - не се чете.Той поиска да направи контролен преглед, но му отговориха.

• Детето е много добре, с майката заминаха за Кьолн. Посрещна ги техен приятел на пристанището, при който отиваха да живеят за постоянно. А този малък плик е за вас, Докторе, от майката. От мен също голямо благодаря. Успех в медицината и лечителството.

Д-р Валчев седнал на горния малък дек в ранното утро, гледаше шарените крайбрежни селища в очакване кораба да пристигне във Виена. Опитваше се да анализира конвенционалната и алтернативна медицина. При лечителя чуеш ли пук-пук и приемаш крайна оценка за завършено успешно лечение. При конвенционалната медицина лечението се прави стъпка по стъпка. Последната е контролен преглед и няма точна оценка за резултат леге-артис. За добрия лечебен изход е важно да има взаимовръзка с двата вида методики. Да, но сега има и високотехнологична медицина, а емперичните знания натрупани от много години при лечителството . Да се надяваме, че юрисдикцията в тези две категории ще въведат регулации за синхрон между тях. За медиците е най добре страдащият човек да получи облекчение на болката и трайно възстановяване на нарушеното здраве.

• Дами и господа, току що акостирахме на пристанище Нусдорф - съобщи капитана на кораба. - Приятен престой в града на музиката!

*унгарски език;** немски език

25 юли2022г Шумен Веселин ВасилевMD