19 июн. 2014 г., 11:15
46 мин за четене
- Тази вечер се отървах само със счупен зъб. Това дори развесели старшината на ротата, с когото бяхме в антагонистични отношения. На следващата вечер отново бях призован в стаята на началник-щаба. Този път ме повали с два пестника, свали колана и ми съдра кожата. Едвам се прибрах в помещението и явно състоянието ми е било толкова жалко, щом предизвиках съчувствието на старшината. На другия ден едва стоях на краката си. Добре, че нямаше полеви занятия. Цял ден двама души ме подкрепяха, за да не рухна в строя. Вечерта отново ме извикаха при капитана. И когато отново ме повали на земята, не издържах. Скочих, сграбчих една табуретка и я строших в гърба му. Но това отприщи ураган. Направо ме смля. Нямам спомени как съм се озовал в помещението на батальона. Когато се осъзнах, видях само старшината над мен, който сменяше кърпите върху лицето ми. Трябва да призная, че този човек ме спаси тогава. Досетил се какво става в щаба и чакал в коридора с трима войника. Когато капитанът ме изхвърлил от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация