Сестри

Винаги съм си мислела, че е изключително банално да спипаш любимия си в леглото с друга. Колко глупави бяха всички сцени на рев и гняв, които властваха по екраните на кината… нали?

         Една студена февруарска вечер. Дебел слой бял сняг по колите. Едри парцали танцуват под уличните лампи.

         Тракане на токчета. Първи етаж. Трак-трак. Втори етаж. Ключ, щракване, лампата в коридора. Силна музика и смях от спалнята.

         Отворих вратата и надникнах. На хубавото ми легло с чудесните ми бели чаршафи се излежаваха голи Ана и Силвия. Ана – сестра ми. Силвия – най-голямата ми любов. Изтръпнах. Топли и студени вълни минаха през тялото ми. Стиснах юмрук.

          Двете се целуваха, галеха страстно и стенеха възбудени. Тихо, с бавна стъпка се насочих към уредбата и дръпнах кабела от контакта.

         Тишина. Тиктакането на часовник. Двете ме погледнаха. Усмихнах се.

- Скъпа – казах аз – нали знаеш, че не обичам силна музика по това време.

         Ана се загърна бързо в чаршафите. Силвия се надигна леко от леглото. Прекрасните й гърди бяха настръхнали, въпреки че климатикът бучеше силно. Тя сложи лявата си ръка на устата. Пръстенът, който и подарих за втората ни годишнина, блесна на светлината на лампата. Тишина…

- Извинявай, мила – промълви тя – аз…

- Сестро, какво правиш? – весело прекъснах Силвия и скочих в леглото. Ана задавено изстена нещо.

- Какво каза? – сръчках я в ребрата.

- Добре съм!

- Не те питам как си, а какво правиш?

- Аз...

- Правихме секс! – студено се намеси Силвия и стана от леглото. Хвърлих й  злобен поглед. Тя се наведе, вдигна халата и го хвърли към Ана.

- Облечи се. Ще настинеш.

         Присвих очи. „Загубвам контрол!” - помислих си аз. Скочих рязко и се нахвърлих към Силвия. Стиснах я силно за рамената. Тя изтръпна от студените ми ръце. Обърнах я към себе си. Сините й очи ме пронизаха в гърдите. Голяма буца заседна в гърлото ми. Исках да я ударя. Исках да я напсувам. Исках да я убия. Исках да я прегърна. Исках да я целуна. Исках да се разплача.

         Въздъхнах.

- От колко време? – пуснах я и рухнах в леглото. Ана беше станала, увита в чаршаф и се облегна на стената. Запали цигара.

- Не се пуши в спалнята – тихо казах аз, когато усетих аромата на тютюн.

         Ана излезе с наведена глава от стаята. Чувах я как плаче. Силвия седна до мен.

- От един-два месеца.

         Няколко топли сълзи капнаха върху изтръпналите ми от студ ръце. Станах. Погледнах я. Зашлевих й силен шамар. ПЛЯС! Гърдите й потрепнаха от удара. Силвия не каза нищо.

         Погледнах към вратата на спалнята. Образът на сестра ми изскочи в главата ми. Невинната Ана. Малката Ана. Крехката Ана. Винаги до мен, винаги ме е подкрепяла. Тя ме защити пред родителите ни, когато обявих каква съм. Тя ми помогна да се издигна в работата. Тя беше до мен, когато хората ме унищожаваха. Тя беше направила много за мен. А аз? Аз бях винаги там, където беше тя. Нейната сянка. Нейният ангел. Нейният тъмен рицар. Кой я спаси от онзи урод? Кой й помогна, когато забременя? Кой я заведе в болницата, когато се опита да се самоубие с хапчета? Кой… Няколко месеца… За Бога! Как не съм разбрала? Сега, като се замисля, напоследък тя сякаш нямаше нужда от мен. Нейната слабост като че ли изчезваше. Тя…

         Изстрел!

Изтръпнах. Изскочих рязко от стаята. Влязох в кухнята. Крехкото тяло на Ана лежеше безжизнено на земята. Топлата й кръв се стичаше по студения теракот и напояваше белия чаршаф. Пистолетът ми кротко блещукаше под светлината на лампата в ръката й.

         Силвия влезе в стаята,изпищя и припадна. Аз треперех като лист. Бях замръзнала. Студ… жесток студ беше сковал тялото ми.

         Зимният вятър бясно блъскаше клоните на дървото в прозореца. Погледна вътре и ухилен изчезна на юг. А снегът кротко се трупаше по перваза.