Сгрешеният път

    Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преживяла всичко. Обичаше да си вярва, че е по-мъдра от другите, че е по-напред от тях. И макар че в душата и зееше огромна бездънна дупка, Валя продължаваше да води своя безсмислен начин на живот и да ходи по кафетата и нощните клубове със своите приятелки, които бяха нейни сестри-близначки по съдба.

  Една вечер в дискотеката обаче, Валя имаше несполука с момчето, което бе харесала. То изобщо не й обръщаше внимание. Това бе удар за нейното самочувствие. Настроението на Валя се развали толкова, че сензорите за хубаво настроение на приятелките й отчиташе черно. Тъжно е, когато не получаваш това, което искаш. Сестрите-близначки на Валя го знаеха най-добре. Затова една нейна приятелка - Мира, я изведе за малко от дискотеката. Двете седнаха на стълбите пред вратата на заведението. Мира извади кутия с цигари и запали една.

- Искаш ли? Ще се успокоиш? - попита момичето и подаде кутията на приятелката си.

Валя поклати глава.

- Нека тогава пийнем няколко бири, да се поотпуснем.

- Не искам. - рече тъжно синеокото момиче. - Цигарите и алкохолът вече ми омръзнаха.

- Тогава имам ново предложение за теб. - каза Мира и извади от джоба си пликче с бял прах. - Много развеселява, сякаш си на седмото небе.

Мира остави пакетчето в ръката на своята приятелка и влезна в дискотеката. След малко Валя я последва. Беше много щастлива, сякаш никога преди не е била тъжна.

    След тази вечер Валя знаеше как да намира щастието всеки път, когато беше нещастна.