Посветено.
Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.
Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по най-съпричастния начин какво ме е споходило. Молекулите на щастието бавно и носталгично се изпаряват през порите на цялото ми тяло и отлита като стълб пролетен, цветен прашец, който ще разцъфне в някоя друга почва - защото във вселената няма загуба на енергия или маса и може би това ме утешава по най-унилия начин.
Не мисля за миналото вече - по-зле мисля за настоящето, което би могло да ми се случи. За мълчаливите залези обливащи с топла светлина две влюбени лица, съзерцаващи най-красивата гледка на света, за две ръце, държащи се здраво една за друга, знаейки, че другата е много близо до рамото, на което винаги може да се облегне и две присвити от щастие очи, пренебрегващи даже и тази великолепна гледка, знаейки, че другите две ще ги гледат с цялата любов на света и ще благодарят на Господ за това неземно чувство на спокойствие и съвършеност.
Вече Babyface започна тъжната си балада. Странно - преуспял човек като него знае толкова много за болката на раздялата и невъзможността за превъплъщение на най-голямата обич отново в никое друго човешко лице на света. Ако ти си била моя Reason for Breathing... без аз да съм го осъзнавал - какъв е смисълът да се диша сега? Да се чувстват аромати, да се виждат цветове, да се чува музика - ако всички тези възприятия не могат да се споделят с тези, които най-много би искал да ги усети и също да сподели своето възхищение с теб.
Какво остава - плаха надежда в бъдещето? Необоримият страх, че всъщност фразата "не поглеждай назад" е най-неизпълнимата и безумно невъзможна. Ако тя беше една от Божиите заповеди, всички щяха да горят в ада!
... Явно не можеш да разбереш какво е болка без да си я опознал.
© Момчето отАндалусия Все права защищены