TheAlchemist (Момчето отАндалусия)
17 74
Mar 31, 2009, 8:10 AM

Шах и бутилка със спомени 

  Prose » Others
912 0 8
1 мин reading

 

 Посветено.

  Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е  разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.

  Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по най-съпричастния начин какво ме е споходило. Молекулите на щастието бавно и носталгично се изпаряват  през порите на цялото ми тяло и отлита като стълб пролетен, цветен прашец, който ще разцъфне в някоя друга почва - защото във вселената  няма загуба на енергия или маса и може би това ме утешава по най-унилия начин.

  Не мисля за миналото вече - по-зле мисля за настоящето, което би могло да ми се случи. За мълчаливите залези обливащи с топла светлина две влюбени лица, съзерцаващи най-красивата гледка на света, за две ръце, държащи се здраво една за друга, знаейки, че другата е много близо до рамото, на което винаги може да се облегне и две присвити от щастие очи, пренебрегващи даже и тази великолепна гледка, знаейки, че другите две ще ги гледат с цялата любов на света и ще благодарят на Господ за това неземно чувство на спокойствие и съвършеност.

  Вече Babyface започна тъжната си балада. Странно - преуспял човек като него знае толкова много за болката на раздялата и невъзможността за превъплъщение на най-голямата обич отново в никое друго човешко лице на света. Ако ти си била моя Reason for Breathing... без аз да съм го осъзнавал - какъв е смисълът да се диша сега? Да се чувстват аромати, да се виждат цветове, да се чува музика - ако всички тези възприятия не могат да се споделят с тези, които най-много би искал да ги усети и също да сподели своето възхищение с теб.

  Какво остава - плаха надежда в бъдещето? Необоримият страх, че всъщност фразата "не поглеждай назад" е най-неизпълнимата и безумно невъзможна. Ако тя беше една от Божиите заповеди, всички щяха да горят в ада!

 

... Явно не можеш да разбереш какво е болка без да си я опознал.

 

© Момчето отАндалусия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е зле, но е нужна лека редакция
  • Хареса ми, много!
  • Бях позабравила колко красиво и въздействащо пишеш...
  • От излишна описателност, остави читателя сам да допълва "своя" картина.
    Не натоварвай със свръх- уточнения ...Аз никога няма да потърся баладата на Babyface ... Имам си моя
    С усмивка
    Бо
  • Е, какво да се прави всъщност ? Животът е затова , за да се живее.. Въпреки болката , която изтича от бутилката със спомени, въпреки разпилените шахматни ходове в усилието да спасим неспасяемото... Остава само волята за живот , с която търпеливо да продължиш напред докато срещнеш нов човек, който да те изпълни с раздостно съдържание А дотогава, прекрсните слова за изгубената любов ще създават поезия и красива проза и ще лекуват нараненаната ти душа Успех ! Харесах..
  • Благодаря на всички.Идеята не е...а бе каква идея то си беше така...не е да е нежно а да е истинско.Другият път ще го снимам От какво да го изчистя иначе не разбрах?
  • "... кристалният шах е разпилян, както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата."

    Думи присъщи на младостта, малко греховна и много взискателно чиста...
    Много греховите (възрастните) ми го казаха, от скоро ги разбирам

    Хубава идея, но е добре да изчистиш малко картината... Би се получила много нежна
  • Много поетично и искрено звучи.
Random works
: ??:??