25 февр. 2014 г., 22:02

Шанг Транг

853 0 11
2 мин за четене

ШАНГ ТРАНГ

 

            Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.

            Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неделните дни, щото иначе беше зидаро-мазач.

            Не бях в града, когато си е заминал и така си ме изненада кварталната клюка, че Ленчената Калинка се сдобила с виетнамче. Кръстили го Шанг Транг, на български ще рече Лунна Светлина.

            Дръгливо едно такова девойче го заварих, но после се закръгли, разцъфна, макар и  дребно да остана. Завърши „Кашата”, т.е. техникумът за готвачи и го наеха в кварталният китайски ресторант.

            Не харесвам китайска кухня и поради това съм зървал Шанг Транг само през прозореца на ресторантчето и няколко пъти в супера, да купува соев сос. До снощи...

            Пуша си аз цигарата на пейката, кога намали такси и през отворената задна врата почти изхвърча мъничко телце. Таксито изчезна преди да сваря да се надигна, но и телцето се надигна, пооправи се и тогава забелязах, че е жена. Беше българо-виетнамката.

            Бях вече станал и се бях приближил, та не идеше да се връцна неангажирано, затуй ей туй само издумах:

-          Кво стана?

Изгледа ме малко злобно, или пък с досада, но после чух:

-          Нищо различно! Имаш ли цигари?

Извадих, запалихме, запушихме и мълчахме. Мен обаче, отвътре ме човърка и пак вкарах:

-          Кво стана? Кви бяха тия? Защо те изхвърлиха?

Огънчето на цигарата изгряваше, искреше и руменееше при напористите всмуквания, а когато фасът почти догоря, чух:

-          Хора бяха, като тебе и уж като мене, но аз за тях не съм човек – жълтурка съм, мелез, копеле ли, изверг ли, а и маймуна чух че съм!

-          Ами, ти...защо си с тях?

-          Ех, чиче! С триста лева от кухнята, алкохолизираната си майка ли да гледам, на болният си баща ли да пращам, или... - и усмивката се появи на лицето ù, отначало като лъч иззад сянка, а после като лунна светлина. И рече Шанг Транг: 

-           Добри сме, българите! Обичам България, чиче!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изглежда Sidi13, че има още защо да се изучаваме и с какво да ни изненадват националните ни качества
  • Добри ли сме наистина?Може би отговорът е в първото изречение на разказа...Хареса ми!
  • Много ласкав отзив си ми написала Ваня. Благодаря!
  • Ще се присъединя към Ивон, че разказа ти поставя много въпроси и остава с отворен край. Кратко и ясно си го описал и много истинско. Поздравления и благодаря!
  • Любов необяснима е, Калли.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...