Шантавелки
Сетих се и за даскал Пепи… Хубаво де, фамилията не споменавам. Преподаваше трактори или каквото там му викаха.
Дребен, от което проклет.
Викахме му Пипин Къси /което показва високите ни знания по история/, Малкият Мук /широките литературни интереси/, Гномчето /фолклор/… Абе, начетени копелета бяхме.
Имаше навикът да спре пред кабинета, да се хване за първата закачалка /там слагахме палтата, вътре само по куртки/, да се повдигне, а с другата да отвори вратата…
Е, ние си бяхме нация техническа. Свързахме закачалката с динамо, кабелът мина под първата дреха, втория вързахме на ръкохватката на вратата.
А вътре – динамото.
И, като усетихме, че иде…
Вратата се отвори, Малкият Мук танцуваше, злобно озъбен, край динамото нямаше никого…
Че като откри огън по нас – с частите от модела на трактора, сложен отпред за нагледно средство…
Добре, че беше модел – с гумени чаркове. Ама си болеше като те челоса нещо…
Що го направихме… Сега зная. На млади години човек мозък няма. Само хормони бушуват. И не се сещаш за нищо по-напред във времето от пет секунди. Това – при напрегнато мислене…
Ама и сега се хиля като се сетя…
хххх
Петдесет години по-късно.
Влизат в кабинета ми единадесетокласниците. Единият идва и пита: „ Господине, може ли да дъхна?“.
Що? Ама давай…
Тайфун от чесън…
Реагирам: „Хубаво нещо е, особено през зимата. Трови разните бацили и вируси, но вие ги разгонвате с цигарите… Пък културният човек яде чесън у дома, не го демонстрира публично…“.
Хили се. Искали да натровят англичанката…
Таман да му обясня, че е голяма простотия – връхлита лелката. Да се оплаче, че тия серсеми белили чесъна в тоалетната и подът станал… Мани, мани…
„Айде сега – викам – към тоалетната. Да се изчисти!“.
„Лелко, - питат - къде са метлите?“.
Изревавам: „Какви метли? С ръце. И, ако нещо остане – с езика…“
Не остана…
А и повече подобни тъпотии в училище не правиха. Освен едни, дето се ожениха, ама то е друга история…
хххх
Шантави пуберски истории…
Обаче – има някаква разлика, все пак.
Каква?
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Няма начин да не си бил на бригада за бране на домати
..и като учител -
Благодаря, Лина!
-
Хубаво е при теб. Поздрави!
-
Благодаря, Надя, Георги!
Прав си, Георги - интелектът. Нашите глупости - с идея и мисъл, сегашните - просто простотия... -
Разликата, така мисля, е във вложения интелект за закачката.
При примера от младостта ти си е цяло техническо предизвикателство, има ниво така да се каже.
Номерът с чесъна е елементарен, акъл не се иска.
Ти ще кажеш дали съм прав.
Поздравявам те. -
Смея се с глас, сенсей! Гъбата, с която триехме дъската доволно напоена на стола на злобната математичка, която ни биеше и обиждаше, коркова тапа в дудука на учителя ни по пеене... И колко още... Разликата ли? Не се унижавахме, биехме, дрогирахме, бяхме задружни и уважавахме учителите си. Ама имахме Учители.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
„Бил съм - къде ли не...