26 авг. 2009 г., 23:06

Шепот

1.2K 0 1
1 мин за четене

Това остана след тебе, Алекс.

 

 

Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот.
Шепот се ронеше от устните й. Светли, парещи, влажни. И изпълваше въздуха край тялото й, рееше се и потъваше в тишината като в меко кадифе. Изтръпваха цветята в саксиите, потреперваха листата им. Горките цветя! Колко много бяха видели, колко емоции бяха попили... В тази стая атмосферата винаги беше пристискаща, задушаваща. Но никога не ги докосна тя, не ги помоли за помощ.
Не се остави на техния шепот. Колко биха искали те да й прошепнат!
Да й разкажат приказки за лунна светлина, за езера от плаващи ледове, за ухание на жасмин и орхидеи, за далечни стъпки, стигащи края на света,
за пътешествия, отвъд въображението...
Да не трепери така студена, така болезнено сгърчена, така истински изоставена...
Да променят истината, да не е така жестока, така ледена, изгарящо ледена...
Не знаеха горките цвета, не виждаха... Те виждаха само едно дете, една девойка, една изпаднала жена... с тяло, цялото тресящо се от спазмите на
отчаяния й плач... те виждаха как организмът й изнемогваше, изцеждаше последната капка течност, превръщаше я в сълзи, изливаше я...
Не виждаха те, че тя не е сама. Не съзираха синьото, крещящото, пронизващо, прозрачно синьо сияние, плаващо във въздуха.
Не чувстваха дращещото съвестта присъствие в стаята.
Не се докосваха те до нейна лудост и това, което тя я караше да види.

Тя виждаше затворени тъжни врати. И Нейно Величество С а м о т а т а...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Пашова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познавам Самотата. Дори в момента е тук при мен. и съм сигурен, че тя не може да съществува в твое присъствие. Ще изгори ако се приближи до теб, ще изчезне завинаги от света.



    Завиждам на всички, които могат да се възползват от антисамотната ти защита...

    (Като цяло не съм почитател на подобен род изкуство, макар и аз да съм написал няколко такива душеизлияния и то доста по-некадърни от това, разбира се, но понеже ти си авторът, ще ти поставя (6) )

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...