По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...

Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.

Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?

• Хи, хи, хи – каза Баба.

• Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! Аааааа....

• Хи! Хи! Хи! – се хили Баба.

• Бабо! Моля те! Обясни що става тук! – Шмръц стиска здраво той метлата.

Баба кротва метлата и започва да разказва.

• Имаме голям проблем! Най-добрите нинджи бяха и най-добрите Ангели на Бога. Седнали да се напият с виното на Траките. Препили. И си го пребили... Приличал на глупак.

• Но сбъркали. Защото човека живял в Странджа. Бил пребит, обиден, наранен. Решил да умре в гората...

• Там в гората живеела една Елфа. Много влюбена и зарязана (от Дракон) решила да спаси момчето с любов.

• И му дала живот. И име – Орфей. И дарба – да свири и да предава безкрайната любов. Нейната любов.

• Орфей най-силен бил в планината. Там го срещнали отново Ангелите. И докато се усеферят вече бяха омагьосани. С Любов!

• Покрай лудата им любов (като на Баба) се захванали да доказват любовта си на Орфей. С какво ли не. И се насрали до ушите...

• И аз бях Ангел...

• Бабо! Но ти си била Ангел, нали? Значи можеш да направиш една лула!

Баба седеше най-отзад. Пред нея беше Ти, а Шмръц най – отпред. Тишината беше топла и красива. Извади си лулата, дръпна три пъти и я подаде тя на Ти.

• Ама Бабо що е туй? Аз не пуша!

• Хайде Баба, хайде. Дръпни си три пъти и не давай на метлата. После подай го и на Шмръц.

Тишината е прекрасна. Цвета е дъговит. И всички някакси ги доближават ...

С Любов! Баба стреляше стрели с любов. И всяка стрела изпълваше с любов. И стрелите край си нямаха... И Вселената напълни се с любов. Само Шмръц беше си в час, дръпна бързо, даде на метлата и попита бързо.

• Бабо, Бабо, защо Ахтопол, защо проблем! Моля те, помогни ни!

• И поспри да стреляш Бабо... – добави Ти.

Минаха няколко пълнителя. Безкрай. Стана тъмно. Пак красиво. Топло. Уютно. Прекрасно... Морето... Луната... Делфините...

• Мале!!! – каза Баба. – Мале, мале, мале... Добре. Осеферихте ли се?

Запалиха огън. Хапнаха таралеж. Блееха в морето, луната, звездите и Вселената... Каква безкрайна простота и красота!

• Добре. Моля за търпение. Минаха толкова години... Истории ще ви разказвам. Те са безкрай. Ще карам по една. Ако имате въпроси питайте ама не прекалявайте.

• Бабо коя е първата история?

• Оки токи. Моя свят. Нявга всичко се събуди. Беше нищо. После всичко. Дракони, Елфи, Еднорози пълни с любов. Богове добри и лоши. Помощници – алкохол, наркотици и готвачи. Природата беше безкрайна сила...

• Нямаше такава красота. Най-божествена магия! Най!!!

• И всички ние. Не бяхме и стотина. Но от мързела и лекотата, през която ний минавахме фряс, пряс една сутрин се събуждаш и всичко беше променено. Но мързелувай. Най така. Всичко красиво ний убихме. Сами. Уверени. Силни. Мощни. Мързеливи...

• Алкохол и наркотици. Красота! Прородата ни промени и най-силните от нас станахме на демони. Ей така. От сутринта... Майка ни да плаче. И твоите приятели демони станали.

• Или оставаш сам... Тъга... Болка... Безверие... Господ??? Ти? Наркоман?

• Порочен демон станах аз. Свърших толкоз работа, че чак ми писна. Осъзнах как убивам. Защо. Кой. Кога. Всичко...

• Ангел върнах се аз да помагам. Но сама нямах шанс. Само децата разбираха. Късмет. Ужас. Край. Нищо.

• Опитах се да се убия доста пъти, но не става. И сега какво? Баба стана наркоман. Толкова години пропиляни в пушене...

• После слезнах в кръчмата и го видях. Шмръц. Той ми даде шанс. 50 години търсеше нинджи за клана и не беше намерил нито един.

• Ама, Бабо, той ме намери с ръка в плитката! – се хилеше Ти.

• Ама си хубава и смотана! Хи, хи, хи!. Ще ти трябва време, мила.

• А бе, Бабо, не се прави на луда като и метлата. Знам. Поживяли сте добре, после сте прецакали целия ни живот и сега се правиш на наркоманка...

• Ей затова те харесвам бе дребен. Хем в Ти влюбен, хем глупав, хем умен!

• Бабо!!!! – мрънкаше Ти...

Метлата я цапардоса по кратуната и падна по гръб. Всички се посмяха. Шмръц е все по щастлив. Ех море... Ех кеф...

• Така... Видях се с Елфата на любовта. Поздрави ви. И ми каза къде са старите нинджи. Тъпаците ми сладки мои! Всичките са в килия 6. В Бургаския затвор.

• И какво Бабо, ще ги спасяваме ли? – попита превъзбудена Ти.

• Хи,хи,хи. Аз и Ти ще се разходиме да видим Дракона и Елфата. Ще поразпитаме за старите ми дружки. Понякога стават сили, понякога стават мили... Добре е да знаем. А като са мили велики купидони! Като мен.

• Ами аз бе, Бабо? – умърлушен пита Шмръц?

• Ти драги ще стигнеш до Бургас. Отиваш в затвора. Килия 6. Аз ще се погрижа.

• Как да стигна там?

• Лесно. Без пари и дрехи. Ще и те побият. Да се запознаят с теб. Не се плаши.

• Тръгвам. Ще ми липсваш, Ти...

• И ти...

• Хи, хи, хи! И ми пращай ти рисунки. Отдавна не съм ги виждала...