По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! Аааааа....
Хи! Хи! Хи! – се хили Баба.
Бабо! Моля те! Обясни що става тук! – Шмръц стиска здраво той метлата.
Баба кротва метлата и започва да разказва.
Имаме голям проблем! Най-добрите нинджи бяха и най-добрите Ангели на Бога. Седнали да се напият с виното на Траките. Препили. И си го пребили... Приличал на глупак.
Но сбъркали. Защото човека живял в Странджа. Бил пребит, обиден, наранен. Решил да умре в гората...
Там в гората живеела една Елфа. Много влюбена и зарязана (от Дракон) решила да спаси момчето с любов.
И му дала живот. И име – Орфей. И дарба – да свири и да предава безкрайната любов. Нейната любов.
Орфей най-силен бил в планината. Там го срещнали отново Ангелите. И докато се усеферят вече бяха омагьосани. С Любов!
Покрай лудата им любов (като на Баба) се захванали да доказват любовта си на Орфей. С какво ли не. И се насрали до ушите...
И аз бях Ангел...
Бабо! Но ти си била Ангел, нали? Значи можеш да направиш една лула!
Баба седеше най-отзад. Пред нея беше Ти, а Шмръц най – отпред. Тишината беше топла и красива. Извади си лулата, дръпна три пъти и я подаде тя на Ти.
Ама Бабо що е туй? Аз не пуша!
Хайде Баба, хайде. Дръпни си три пъти и не давай на метлата. После подай го и на Шмръц.
Тишината е прекрасна. Цвета е дъговит. И всички някакси ги доближават ...
С Любов! Баба стреляше стрели с любов. И всяка стрела изпълваше с любов. И стрелите край си нямаха... И Вселената напълни се с любов. Само Шмръц беше си в час, дръпна бързо, даде на метлата и попита бързо.
Бабо, Бабо, защо Ахтопол, защо проблем! Моля те, помогни ни!
И поспри да стреляш Бабо... – добави Ти.
Минаха няколко пълнителя. Безкрай. Стана тъмно. Пак красиво. Топло. Уютно. Прекрасно... Морето... Луната... Делфините...
Мале!!! – каза Баба. – Мале, мале, мале... Добре. Осеферихте ли се?
Запалиха огън. Хапнаха таралеж. Блееха в морето, луната, звездите и Вселената... Каква безкрайна простота и красота!
Добре. Моля за търпение. Минаха толкова години... Истории ще ви разказвам. Те са безкрай. Ще карам по една. Ако имате въпроси питайте ама не прекалявайте.
Бабо коя е първата история?
Оки токи. Моя свят. Нявга всичко се събуди. Беше нищо. После всичко. Дракони, Елфи, Еднорози пълни с любов. Богове добри и лоши. Помощници – алкохол, наркотици и готвачи. Природата беше безкрайна сила...
Нямаше такава красота. Най-божествена магия! Най!!!
И всички ние. Не бяхме и стотина. Но от мързела и лекотата, през която ний минавахме фряс, пряс една сутрин се събуждаш и всичко беше променено. Но мързелувай. Най така. Всичко красиво ний убихме. Сами. Уверени. Силни. Мощни. Мързеливи...
Алкохол и наркотици. Красота! Прородата ни промени и най-силните от нас станахме на демони. Ей така. От сутринта... Майка ни да плаче. И твоите приятели демони станали.
Или оставаш сам... Тъга... Болка... Безверие... Господ??? Ти? Наркоман?
Порочен демон станах аз. Свърших толкоз работа, че чак ми писна. Осъзнах как убивам. Защо. Кой. Кога. Всичко...
Ангел върнах се аз да помагам. Но сама нямах шанс. Само децата разбираха. Късмет. Ужас. Край. Нищо.
Опитах се да се убия доста пъти, но не става. И сега какво? Баба стана наркоман. Толкова години пропиляни в пушене...
После слезнах в кръчмата и го видях. Шмръц. Той ми даде шанс. 50 години търсеше нинджи за клана и не беше намерил нито един.
Ама, Бабо, той ме намери с ръка в плитката! – се хилеше Ти.
Ама си хубава и смотана! Хи, хи, хи!. Ще ти трябва време, мила.
А бе, Бабо, не се прави на луда като и метлата. Знам. Поживяли сте добре, после сте прецакали целия ни живот и сега се правиш на наркоманка...
Ей затова те харесвам бе дребен. Хем в Ти влюбен, хем глупав, хем умен!
Бабо!!!! – мрънкаше Ти...
Метлата я цапардоса по кратуната и падна по гръб. Всички се посмяха. Шмръц е все по щастлив. Ех море... Ех кеф...
Така... Видях се с Елфата на любовта. Поздрави ви. И ми каза къде са старите нинджи. Тъпаците ми сладки мои! Всичките са в килия 6. В Бургаския затвор.
И какво Бабо, ще ги спасяваме ли? – попита превъзбудена Ти.
Хи,хи,хи. Аз и Ти ще се разходиме да видим Дракона и Елфата. Ще поразпитаме за старите ми дружки. Понякога стават сили, понякога стават мили... Добре е да знаем. А като са мили велики купидони! Като мен.
Ами аз бе, Бабо? – умърлушен пита Шмръц?
Ти драги ще стигнеш до Бургас. Отиваш в затвора. Килия 6. Аз ще се погрижа.
Как да стигна там?
Лесно. Без пари и дрехи. Ще и те побият. Да се запознаят с теб. Не се плаши.
Тръгвам. Ще ми липсваш, Ти...
И ти...
Хи, хи, хи! И ми пращай ти рисунки. Отдавна не съм ги виждала...
© Росен Балабанов All rights reserved.
https://otkrovenia.com/bg/proza/babini-uroci-po-matematika