Щастлива съм, защото и днес мога да видя изгрева на слънцето. Не мога вече да докосна твоята гореща плът, нито да вкуся от екзотичният цвят на твоите устни, но мога да се усмихна на новия ден. Мога да те забравя така бързо, колкото бързо се влюбих в сините ти очи. Щастлива съм, защото мога да се смея и да плача, мога да се радвам на малкото, мога и да тъжа за него, но после ще забравя. Червеното е моят цвят, но обичам и другите цветове, по същия начин, по който мога да обичам и други мъже. Щастлива съм, дори когато съм самотна, защото тогава преоткривам себе си. Разбрах, че въпреки, че ти не ме обичаш, има хора, които дават всичко за мен. Научих, че любовта в живота ни не е една, а е всяка една. Усетих колко е голямо сърцето ми едва когато се опитах до обгърна всяка моя страст и слабост в него и с изненада видях, че не обичам само теб. Опитах се да те мразя, за това, че ме отблъсна от себе си, но осъзнах, че омразата не ми е присъща и това ме прави щастлива.

             Обичам хората, които са до мен, защото мога да ги изгубя във всеки един момент. Не обичам да спя, защото съня го градя сама, а за щастието са нужни двама. Разбрах, че не е нужно да говоря, защото сърцето ми го прави вместо мен. Научих, че мечтите могат да станат реалност, а болката - минало, че светът се гради на лоялност, а не на двуличие, че дори и без мен животът ще продължи напред, но все пак няма да е същият и това ме прави щастлива. Бленувам за неща, които ще осъществя и ще добавя нова златна страничка към отделената за мен книга на съдбата. Щастлива съм, защото макар и като прашинка, участвам в историята на света и ще остана там някъде в архивите с избледняващо от прахта заглавие. Щастлива съм, защото разбрах, че всеки човек има право на своята книга, която да запълни както намери за добре и не мога да се впиша там, където не съм желана. Научих, че човекът, когото обичам, не е длъжен да отговаря на чувствата ми с любов. Научих също, че боли, когато не можеш да отговориш на друга, още по-чиста любов.

              Щастлива съм, когато виждам усмивките на хората, когато случайно усетя допира им, щастлива съм, когато слънцето си играе със стъклото на чашата ми, когато кафявите листа се гонят в краката ми. Щастлива съм, когато времето бавно минава в работа и след това препуска в удоволствия. Научих, че любовта е винаги различна, винаги нова и истинска, винаги уникална. Усетих как любовта преминава през всяка частица от тялото ми, както и усетих тръпката на болката от раздялата да ме разтърсва. Със същата сила усещах парещите сълзи по лицето си, както някога усещах биенето на сърцето си. Тези чувства не ме правят уникална, но ме правят щастлива, защото разбрах какво е да имаш всичко и да нямаш нищо.

               Когато си тръгна, взе със себе си всички мои мечти за бъдещето и тогава останах само аз - все още вярна на себе си, все още с надежда в утрешния ден и поредния изгрев на слънцето. Не уби нищо в мен и това ме прави щастлива. Не мога да се изгубя по пътя, защото моето сърце открива вярната следа. Щастлива съм, че където и да бъда, накрая ще съм научила нещо от поетия отдавна път. Исках да вървим напред рамо до рамо, но тръгнахме в различни посоки - всеки търсейки и вярвайки, всеки искайки и очаквайки. Щастлива съм, че посрещах много дни до теб - сгушена, сигурна и защитена в прегръдката ти. Боли, когато тези дни ги няма вече, но съм щастлива, че изобщо някога ги е имало.

              Щастлива съм, че мога да пиша за щастието дори в деня, в който те загубих, любов.