Щастието, за което всички се борим

12 июн. 2007 г., 22:13

Проза

5.0 / 1

991 0 0

В парка е тихо. Чува се само шуменето на оголените дървета. Във въздуха витае някакво странно чувство... но дали е странно или просто ми е непознато? Това ли е вкусът на щастието? Това ли е, което хората мечтаят да постигнат през живота си? Това ли е нещото, за което всички се борим? Зад близката пейка чувам шум... снежна топка прелита над главата ми.
- Няма да е толкова лесно да ме хванеш. - игриво казах аз.
Ти се усмихна, изправи се и дойде до мен. Ръцете ти обгърнаха тялото ми. Толкова беше хубаво да бъда в прегръдките ти, да усещам целувките ти... толкова беше хубаво да бъда щастлива!
Паднахме в снега и започнахме да се смеем... всичко бе толкова непринудено, толкова спонтанно и красиво. След толкова време, изпълнено с мечти за това, след толкова изплакани сълзи най-сетне успях да я усетя! Любовта беше в ръцете ми. И независимо от болката след евентуалния и край, независимо от хорските приказки и завистливите погледи, възнамерявах да се възползвам от нея и да и се отдам до край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Светове
Черта смерша

Черта смерша. В сырой вечер, у нового здания министерства госбезопасности, недалеко от Земляного Вал...
Нивы детства

Нивы детства Даль полей, бескрайнее небо, высокое горячее солнце, и отовсюду тёплый ветер. Эх, Бесса...
Шабашник

. Шабашник. - Для шабашника работа - поэзия труда! Любой праздник беднее текущих будней, - сказал че...

Ещё произведения »