Щастието, за което всички се борим
- Няма да е толкова лесно да ме хванеш. - игриво казах аз.
Ти се усмихна, изправи се и дойде до мен. Ръцете ти обгърнаха тялото ми. Толкова беше хубаво да бъда в прегръдките ти, да усещам целувките ти... толкова беше хубаво да бъда щастлива!
Паднахме в снега и започнахме да се смеем... всичко бе толкова непринудено, толкова спонтанно и красиво. След толкова време, изпълнено с мечти за това, след толкова изплакани сълзи най-сетне успях да я усетя! Любовта беше в ръцете ми. И независимо от болката след евентуалния и край, независимо от хорските приказки и завистливите погледи, възнамерявах да се възползвам от нея и да и се отдам до край!
© Моника All rights reserved.