Ще ми припомниш ли?
* * * * *
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен -
пропътувани реки от противоречия.
Когато си забравен -
времето спира с дъжда.
Когато си скаран,
когато си кален -
пропътувани реки от мисли.
Извира денят и... времето спира забравено!
* * * * *
Къде ли съм - кой знае?
Тръгвам ли, или преди малко дойдох?
Казах ли нещо, или просто ми се искаше -
да съм го направил?
Ще дойде ли моментът...
не знам - може никога да не дойде!
Толкова е странно...
и още по-объркано.
И нищо не е на своето място!
* * * * *
Може би е рано -
а може би късно!
Може да съм всичко -
а може и да съм нищо.
Истината е някъде -
в центъра на окръжността -
там... където отговорите -
раждат въпроси!
... Заблудата в много хора се състои -
в това, че те изневеряват на собственото си мислене -
като изцяло се отдават или водят живот, който не им принадлежи!!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Петков Все права защищены
