На мой приятел и колега, който мъдро (както винаги) отбелязва следното : "Ако две семейства се сприятелят твърде много - БЯГАЙ! Защото ако не си ти, значи е другия!" :)


Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само най-марковите, най-скъпите, най-най-най - парфюми. Естествено съпругът и и приятелите знаеха за това и увлечение и с повод, а понякога и без и ги подаряваха... Страстта и към парфюмите се зароди още в детската и възраст, когато като всяко малко момиченце докопваше парфюмите на майка си и се пръскаше старателно, макар и да знаеше, че после ще бъде наказана. Събираше красивите шишенца, флаконите от дезодоранти и ги подреждаше грижливо, като за изложба на малката витринка в стаята си. Като порасна, единствените подаръци, подарени от обожателите и, които я радваха истински, бяха хубавите парфюми. За нея нямаше нищо по-важно от това една жена да бъде чиста, стилно облечена и... с капка скъп парфюм... Отрано осъзна влиянието на парфюма върху мъжкото съзнание - добре поставен и с мярка, той превръщаше дори най-сериозния мъж в див звяр, имащ само едно желание - да завладее и покори. Нина не обръщаше чак толкова внимание дори на дрехите, колкото на парфюма. Дори когато беше на мода, въпреки стройната си фигура, избягваше да носи къси поли и разголени дрехи - знаеше, че една дреха прикриваща (или по-точно загадъчно откриваща) тялото, може да възпламени мъжките фантазии много повече, отколкото едно разголено и изложено на показ тяло.
Нина беше щастлива - имаше всичко, от което се нуждае - добър съпруг, деца, дом. Живееха самостоятелно - без свекър и свекърва, без нищо, което да притеснява живота им, което с времето и даде възможността да се прояви като невероятна домакиня и да показва онова, на което е способна, на многобройните им гости. Имаха много приятели - и нейни, и на мъжа и - някои семейни, други още не... но някак си на всички беше приятно в уютната обстановка, която създаваше Нина, а и съпроводена с невероятните специалитети, които правеше... ммм... Въпреки че работеше, Нина някак си успяваше да държи дома в пълен порядък - винаги блестящ от чистота, винаги готов за неочаквани гости. Дори присъствието на буйните, като всички други деца, не можеше да наруши онова усещане за уют и че всяко нещо стои на предназначеното за него място .
Като характер Нина беше сдържана и тиха, поне за пред хората. Имаше интелигентно излъчване, а разговорите с нея бяха разнообразни и приятни. Обикновено приятелите им - мъже винаги водеха с тях техните съпруги или приятелки с тайната цел да видят как трябва да изглежда дома и каква трябва да бъде домакинята... пък дано възприемат нещо от нея... Нина се забавляваше определено от намеците им и това я караше да се шегува с тях, знаеше, че всяка жена се дразни от подобни намеци и се стараеше да поведе разговора в друга посока - приятна за женската част от компанията. Много рядко си позволяваше да се ядосва, или пък да се отпусне дотам, че да открие всъщност какъв вулкан от чувства бушуват у нея... Съпругът и насаме я наричаше, шегувайки се "моята фурия", "нежното ми торнадо" или просто "дивачката ми". Истината беше, че Нина беше много експанзивна личност, но рядко позволяваше на страничните хора да допрат до тези и дълбини...
Последните месеци в дома им зачестиха гостуването си един от колегите на мъжа и - Николай, със съпругата си Даниела. За Николай Нина не можеше да създаде конкретни впечатления - беше тих, възпитан, винаги изключително добре и стилно облечен, може би под влиянието на съпругата си. Дори и се струваше, че е малко "мъж под чехъл" понеже задоволяваше всеки най-малък каприз на Дани, а дори когато не беше права - се съгласяваше с нея... Дани, за разлика от него, беше в пълния смисъл на думата завладяваща, дори обсебваща личност. Беше много красива, много весела, шумна, обичаше да се облича "по последен писък на модата", държеше и настояваше всичко по нея да е марково, изискваше вниманието на всички за всичко. Въпреки това с Нина се сближиха много - някак си Дани, въпреки понякога глупавите си и безмислени претенции, беше много ярък, забавен и приятен човек, с когото нито една минута не беше скучна. Виждайки, че и мъжете и жените се разбират чудесно и прекарват неусетно времето си заедно, постепенно двете семейства се сближиха много... Не пропускаха вечер да не са заедно, било то в домашна обстановка или навън - в ресторант или просто кварталната кръчма. Правеха заедно плановете си за почивки - ходеха за по ден-два по язовири и в планината, прекараха заедно летуването си на море... можеше да се каже, че между тях се зароди силно, а може би и трайно приятелство...
Понякога, много рядко, Нина засичаше замисления поглед на Николай. Гледаше я, толкова замислен и унесен, че чак се сепваше, когато чуваше как Дани му задава някакъв настоятелен въпрос и без да осъзнава какво го пита, просто отговаряше с дежурното "Да, мила". Нина не се замисляше на какво се дължаха тези погледи - може би я харесваше, като всички други техни познати. Тя беше свикнала да бъде тих обект на обожание от всичките и познати мъже, но не влагаше никога никакви мисли, чувства или емоции в това. Но... с течение на времето тези погледи започнаха да я смущават, да влизат постепенно в съня и... докато не осъзна, ядосвайки се на себе си, че тайно мисли за него... Ежденевните им срещи продължаваха и тя се стремеше да прекарват времето си заедно весело, приятно и да се забавляват. Обичаха да излизат на по кафе събота сутрин - това се превърна в нещо като традиция. До една събота, в която на любимото кафене се оказаха само Нина и Николай. Дани я извикали по спешност... Съпругът на Нина трябваше да пътува... и така се оказаха само двамата. Отначало разговорът вървеше мудно и двамата бяха явно смутени от ситуацията. Нина мислеше да изпие кафето си колкото се може по-бързо и да тръгва, беше някак странно притеснена, все едно беше още ученичка и и беше неловко от първата и среща с любимото момче. Определено се чувстваше неудобно. Николай явно се чувстваше по същия начин, избягваше погледа и, гледаше встрани и мълчеше. Изведнъж каза: "Нина, аз много те харесвам". Смутена от неочакваното признание, Нина отговори първото, което и дойде наум, а то беше "Аз също те харесвам, Ники". "Не, исках да кажа... нещо повече. Не е просто, че те харесвам... искам те." В този момент Нина наистина вече не знаеше какво да отговори, чувстваше, че е само тялом там, а съзнанието и се рееше някъде измежду границите на реалността и фантазиите... Забелязал смущението и, Николай я попита "Искаш ли да ставаме оттук и да идем да се поразходим някъде?" Като в сън Нина тръгна след него, качиха се в колата и тръгнаха. Накъде... и тя не знаеше. Николай мълчеше и караше. "Къде отиваме?" попита Нина. "Не знам, някъде, където можем спокойно да поговорим". Сърцето на Нина биеше като лудо, едновременно съжаляваше, че е тръгнала и... изпитваше някаква силна възбуда, чувство, което не беше изпитвала отдавна, огромен прилив на адреналин. Николай спря колата на една отбивка... погледна я... гледа я няколко минути... и я целуна. В мига, в който допря устните си до нейните, тя повече не позволи да се отделят от нея... целуваше устните, очите, нежната шия, сгъвките зад ушите, напоени със страстния аромат на омаен парфюм... Изведнъж Николай се отдръпна - запали колата и тръгна. Наблизо имаше курортен град, а преди него малък мотел. Нина не помнеше много от това как се регистрираха и влязоха вътре... не помнеше много и от това как се озоваха голи, как стигнаха и дали стигнаха до леглото... Помнеше само последвалите няколко часа, прекарани в невиждана страст, наслада, помнеше неповторимото вълшебство на нежността и любовта, на която се отдадоха двамата с този мъж... за първи път.
В ранния следобед, колкото и да не им се искаше, трябваше да тръгват. Знаеха, че това не беше редно, знаеха, че е забранено... но нали забранения плод е най-сладък? Разделиха се набързо пред дома на Нина. Тя се зае както обикновено с домашните си задължения, но мисълта за Николай не излизаше от главата и. "Как, по дяволите, ще се гледаме сега... Защо съм толкова глупава, защо позволих на чувствата да ме подведат..." Гузна беше и защото с Дани се бяха сприятелили твърде много, а сега тя изневеряваше със съпруга и.
В неделя не се видяха. В понеделник Николай и се обади и поиска да се срещнат - важно било. Нина запъхтяна отиде на мястото на срещата, а в ума си беше замислила вариантите, с които да му обясни, че всичко между тях е невъзможно. Започнаха да говорят един през друг... Николай запуши устата и с целувка."Чакай, любима, нека ти кажа първо аз" помоли се той. Вечерта, когато се бяха прибрали с Дани в къщи, тя беше усетила парфюма. Същият този омаен и страстен парфюм, който Нина поставяше така старателно, капка по капка - да не се усеща натрапчиво. Николай цял ден как ли не се мъчил да заличи аромата и, но... неуспешно. Дани го беше попитала само "Ако ти харесва този парфюм, може би и аз трябва да си купя същия, за да ме искаш така, както другата?". Николай с нищо не можеше да оправдае присъствието на натрапчивата, опияняваща, сладка миризма върху себе си. Нина си тръгна замислена, притеснена, не беше очаквала тази и нейна страст към парфюмите да навлече толкова неприятности... Вървеше и мислеше, докато неочаквано някой не я спря. Беше Дани. Усмихна се, но някак тъжно, и каза: "Здравей, точно тебе ходих да търся в офиса, може ли да седнем да поговорим за малко?". Нина не можа да откаже под предлог, че има твърде много работа, все още беше притеснена, а и не знаеше какво да очаква. Седнаха на първото близко кафене и Дани започна : "Онази вечер, като гръм от ясно небе, прибирам се и моя - вони на някакъв парфюм... Исках да те помоля, ако може да питаш мъжа си - може би знае, среща ли се Николай с друга жена?". Нина обеща да попита, поговориха надве-натри и разделяйки се, докато се навдигаше от масата, усети от нея лъха на същия онзи аромат, същия онзи парфюм... Дани я погледна замислено, изучаващо... но не каза нищо. Може би за секунда осъзна всичко... като на филмова лента...
Дани и Николай повече не се обадиха. Нямаше проблеми, нямаше скандали, нямаше разправии, нямаше заплахи, нито обвинения... никой нищо не разбра. Просто двете семейства, които се събираха всеки ден, повече не се видяха... Може би твърде заети - всяко със своите проблеми.