29 окт. 2008 г., 08:13

Щуката, ракът и орелът 

  Проза
1401 0 0
2 мин за четене
ЩУКАТА, РАКЪТ И ОРЕЛЪТ

На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се в небесата - БОГ ВИСОКО,ЦАР ДАЛЕКО, популацията им е малка, срещат се веднаж на 30-40 години с роднини и толкова. Кой би занимавал Орела с басни.
Виж във водоема животът е друг - труден, тежък, изпълнен с интриги и борба за власт и доминация, иначе е ясно к`во ще стане - БЪРЗИТЕ РИБИ ИЗЯЖДАТ БАВНИТЕ.
Ракът уж и той потърпевш, ама си се спотайва в черупката си и си трае в подмола, безлична твар, но то си е ясно защо от безгръбначните е той нещастника.
Трябва опровержение, но ефектно и ярко, запомнящо се. "Ще измисля нещо" -  каза си Щуката, ама ми трябва съюзник поне един.
Орелът - той минава за птичия ЦАР, чува му се думата, а царската дума тежи. Да ама не, първо е труден за комуникиране, после с какво да го омая, че да се убеди колко е важно начинанието.
Ще се пробвам с РАКА, той е плашлив, недоверчив и лесен за манипулиране, малко женски хватки и ето го мой фен, ще ми приглася както и каквото кажа.
Така де, пише ми се мъж, а си е безгръбначно същество, колко му е да го омая.
Светна и на ЩУКАТА пред очите и се зае с други водоемски неотложни дела.

РАКЪТ нямаше нищо против да е литературен герой, па макар и с печална слава на неудачник. Беше типичен рак, с постоянен уютно устроен подмол, самотен философ-стоик, презиращ напразните напъни на някои съводоемци за доминантно надподмолно съществуване.

ОРЕЛЪТ като наистина царствена птица и същество, живеещо във висините, никак, ама никак не се тровеше от подмятанията на дребните душици, че не ставал за работа в екип, индивидуалист бил и се реел твърде високо.
Вярно е, рее се и от висините погледнато всичко и всички са прекалено дребни, за да ги забележи, още по-малко да ги приеме присърце с дребнотемието им, особено тези от водоема. Кой приема на сериозно едно безгръбначно раче и една студенокръвна щукица.
Колкото до ситуационната тема определена като басня, ми това си е част от този живот след още сто години, той, орелът, ще си е жив и здрав, а останалите
омаскарени ще са история, даже няма да има с кого да му свържат името в онази банална измислица.

Така си мислеше всеки от героите ни и най-опечалена се оказа Щуката, нито съюзник намери, нито разбиране.
- С Орела, то е ясно, не сме от един свят, няма как да го заинтригувам да ми сътрудничи, но на Рака ще му отровя живота и ако иска да е на чисто да си смени водоема - каза си тя и го стори.
Ще си направя нов екип от послушковци, в очите да ме гледат в стъпките ми да вървят, цял отбор ПИАРЧЕТА ще си отгледам и да видим тогава кой кого.

Ракът разбра със закъснение какви интрижки ще му се стоварят на главата и леко притеснен си каза: "Какво пък има и други водоеми." - и с няколко сложни и
доста заплетени маневри си смени местообиталището.

Орелът даже и не забеляза подмолните рокади, всъщност какво му пука на един ОРЕЛ за ставащото във водоемите и техните подмоли.

© Идоменей Каменополски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??