ЩУКАТА, РАКЪТ И ОРЕЛЪТ
На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се в небесата - БОГ ВИСОКО,ЦАР ДАЛЕКО, популацията им е малка, срещат се веднаж на 30-40 години с роднини и толкова. Кой би занимавал Орела с басни.
Виж във водоема животът е друг - труден, тежък, изпълнен с интриги и борба за власт и доминация, иначе е ясно к`во ще стане - БЪРЗИТЕ РИБИ ИЗЯЖДАТ БАВНИТЕ.
Ракът уж и той потърпевш, ама си се спотайва в черупката си и си трае в подмола, безлична твар, но то си е ясно защо от безгръбначните е той нещастника.
Трябва опровержение, но ефектно и ярко, запомнящо се. "Ще измисля нещо" - каза си Щуката, ама ми трябва съюзник поне един.
Орелът - той минава за птичия ЦАР, чува му се думата, а царската дума тежи. Да ама не, първо е труден за комуникиране, по ...