13 мар. 2021 г., 19:22

 Щурм на края на света-част 32 

  Проза » Фантастика и фэнтези
489 1 2
Произведение от няколко части « към първа част
12 мин за четене

Елмир

 

–Близо половината от гостите на Негово Величество са с тежки наранявания, има и  поне двадесет жертви.  Кралят, за съжаление, също загина.

–А Форел и Вилемира?

–Генерал Харлан е с мозъчно сътресение, но на пръв поглед има само незначителни драскотини. Извършват му образни изследвания и ако се открият травми ще се наложи да се оттегли от задълженията си за известен период от време.

Генерал Краева е изчезнала и до момента нямаме вест от нея. 

Михай Харлан се поизправи в креслото си, изпъшка вдигайки артритния си крак върху табуретката, пригодена за него и започна да разтрива слепоочията си енергично. Пред него бяха официалните доклади от най-скорошните действия, предприети от страна на Воргенас и Исатис. Опитите им да проникнат на наша територия продължаваха да бъдат неуспешни, но за нас важеше същото по отношение на тях.. Галантия вече се намираше под наш контрол, но като че окупацията ѝ не бе особено убедителна. По- скоро приличаше на джентълменско споразумение между дългогодишни приятели, понеже и двете страни не дадоха много жертви за времето на конфликта, а през трите седмици на блокадата на Жуел всъщност галантийците не бяха лишени от нищо, освен от правото на свободно придвижване из страната си и отвъд пределите ѝ.

–Ясно. Не очаквах отново да изпаднем в подобна безизходна ситуация, но какво да се прави. Доведете ми Рев Стоик и Бориен Ферум.

Двамата лични асистенти на Михай Харлан се заеха да изпълнят заповедта на началника си възможно най-бързо. В противен случай ги очакваше не просто уволнение, а и участта на двамата призовани от настоящия абсолютен господар на Либертия.

–Граф Егберт… Момчето-чудо и единствената ни надежда в момента. Ще ми се да чуя мнението ти по въпроса. 

Толкова дълго бях чакал този момент! Не мога да повярвам, че най-после настъпи. Великият Михай Харлан. Добродушното старче, превърнало се в инвалид след като гнусният безсмъртен формоменяч Ирник Хънтър оскверни чистата му кръв със своята. За широката общественост той бе просто застаряващ воин от старото поколение, даващ полезни напътствия на младите бойци и командири. Но аз знам какво представлява всъщност, защото с очите си видях как даде заповед родното ни градче да бъде заличено от картата на Либертия. Той беше отговорен за смъртта на десетки хиляди либертийци, включително и на моите родители. И нямах намерение да му го простя.

–Относно атентата срещу краля лесно бихме могли да прехвърлим отговорността върху воргенаски шпиони. Всенародната любов към Негово Величество ще ни спечели доста доброволци в похода срещу тях. Не можем да победим Воргенас използвайки технология. Тяхната е на твърде високо ниво, но за сметка на това им липсват хора. Дори във войната с химерите те разчитаха повече на нашите сили, макар да ни снабдяваха с идеалните неизтъпяващи се остриета. Затова предлагам срещу тях да изпратим две трети от формоменячите си. Дори да разполагат с перфектни мечове, ако няма кой да ги развърти ще бъдат напълно безполезни.

Исатисците са  другата страна на монетата. Армията им е съставена от перфектни войници, макар да не са генномодифицирани. Оръжията им, както и цялата военна техника обаче са производство на Воргенас, така че ако успеем да прекъснем връзката между тях, Исатис ще паднат лесно. Дори да изкарат цялата си двумилионна армия срещу нас, бихме могли да ги победим дори само с гениите си ако формират мисловна верига.

–Не. Не планирам да ви изпращаме срещу Исатис. Трябвате ми срещу Воргенас. Те също притежават армия от формоменячи, а срещу  усъвършенстваните им апарати хората ни нямат шанс. Доколкото разбрах, двамата с бегълката Арлена Оукхарт сте успели да повлияете на снарядите и изтребителите им. Дали бихте могли да го повторите?

–Вероятно. Но нея я няма, а за мен не съществува друг омега, на когото бих могъл да се доверя така, че да усилим мисловното си влияние до степен пренаписване на машинния код на оръжията им.

–Ще ти се наложи да се спогодиш с тези, с които разполагаме. Предполагам, вече си си създал връзки с всички телепати в Щабквартирата, така че не би трябвало да ти е трудно.

–Обвинявате ли ме в нещо, генерал Харлан? В заговор и тероризъм може би?

– Доколкото те познавам си твърде умен за да се замесиш в подобно нещо лично. Но това не пречи да го дирижираш от разстояние. Какво ще кажеш за поредицата от злощастни инциденти в пограничните либертийски райони?

–Какво мога да кажа? Във война сме. Поредна. Народът ни е изтощен от конфликти, настървен заради глада, болестите и смъртта, които ги съпровождат. В подобни условия е съвсем естествено да назряват бунтове, да се извършват мародерства, да започнат да се проповядват нови и радикални идеологии…

–Като например обединение на простолюдието срещу аристокрацията? Имаш ли представа колко ограбени имения и пострадали провинциални благородници са докладвани само през изминалата седмица?

–Достатъчно за да подозирате най-верните си хора в измяна.

–Ти си ми верен, така ли?

–Не разбирам защо би ви минало през ум противното. Аз съм омега, това е факт. Но съм потомък на стар род, предан на короната. Възпитавали са ме да се гордея с потеклото си, но и никога да не забравям, че дължа живота си на милостта на Негово Величество. Нека почива в мир и славата му да бъде вечна!

–Пред мен няма нужда да рецитираш заучени фрази. Ще бъда откровен, но очаквам същото от теб.

Елмир, момчето ми, откакто сте се родили ти и подобните на теб същества не си намирам място от тревога. Вълнувам се на кого ще оставим света след като си идем от него. Искам да ме разбереш правилно. Не се съмнявам в способностите ви, нито в предаността ви към каузата. Само че не спират да ме терзаят съмнения, че нашите с вас цели са различни, да не кажа напълно противоположни.

–Х-м. Същества? Дори не ни смятате за хора. В такъв случай как бихме могли да имаме обща цел? За да се случи е нужно първо да докажем, че сме ви равни, а ние не сме. Никога няма да бъдем, понеже не ще ни дадете шанса дори да опитаме. Признайте, че след като изпълним предназначението, което сте ни отредили смятате да ни унищожите и да оставите отговорността за бъдещето на приближените си. За вас сме уроди, мръсна сган, не заслужаваща да диша един и с въздух с вас. Ако можехте да избирате просто бихте ни затворили в някоя стерилизационна камера, в която да се задушим до смърт от отровните ѝ газове.

–Не съм чак толкова зъл. Бих ви оставил да се избиете едни други. Воини срещу гении, гении срещу формоменячи. 

–Съгласен съм. Не сте чак толкова хладнокръвен и безскрупулен, колкото се предполага да е един масов убиец. Но аз съм.

Не ми костваше дори минимално умствено усилие. Михай Харлан се вцепени от страх когато се втренчих в него. Изобщо нямах намерение да му въздействам, за мен бе по-добре да остане жив докато мрежата ми от борци за свобода се разраства и постепенно обхваща цяла Либертия.

След като Ив Холендер ни остави, тримата с Арлена и Амир говорихме дълго. Никой от нас не бе съгласен с него. Той беше просто отдаден на работата си учен, за когото не съществуваше нищо друго освен нея и гледната му точка бе само частица от цялото, наречено истина. Поколение “Омега” се бе превърнало в смисъла на живота му и беше тъй омагьосан от него, че жадуваше да превърне цялото човечество в генномодифицирани хора. Само и само, за да бъде обграден от съвършенството, в което искрено вярва.

Но ние не сме съвършени. Ако бяхме, нямаше да притежаваме тъй ценните и отличителни белези на хората-осъзнатите чувства. 

Приемам светогледа на Михай Харлан и не го осъждам за решенията, които е взел. Но това не означава, че ще му позволя да продължава да избира грешно.

Никога не е било лесно. Сега щеше да стане дори по-трудно. Амир знаеше, че ако се укрие, семейство Нахати не го очаква нищо добро, но каква бе гаранцията му за противното ако се предадеше? Холендер бе достатъчно умен, за да се сети кой и как е организирал нападението над Форел Ендел. За съжаление обаче не притежаваше достатъчно твърдост за да го запази в тайна ако го притиснеха. 

Затова решихме Амир да изчезне отново, този път окончателно. Щеше да използва формоменяческите си способности, за да взима лица назаем докато бяга от официалната власт. И нямаше да е единствен.

След битката в Магнерос известен брой омеги също изчезнаха безследно в суматохата. Разбира се сред тях не бяха героите, благодарение на които либертийците получиха своето отмъщение за Островите на Свободата. Няколко от по-слабите телепати и формоменячи  се укриха из гетата на столицата. Същото се случи по всички фронтове, на които разпределиха мои генетични братя и сестри.

Излъгах Харлан, но едва ли ми е повярвал. Старата лисица знае отлично, че след като веднъж омега установи контакт с друг омега, дори да бъде прекъсната връзката, следата от нея се съхранява и ако се потрудим достатъчно бихме могли да я възстановим, без значение от делящото ни разстояние в момента. Тъй като аз съм първоизточникът и своеобразно ядро на колективната ни мисловна сила, спокойно мога да давам  нареждания и те да бъдат изпълнявани докато просто си седя тук и гледам как дъртия подлец умира от ужас.

Не, би било твърде очевидно да го убия сега. Денонощно ме наблюдават и макар да притежавам мощта да предизвикам изпадането в безсъзнание на  целия Централен щаб, не бива да го правя. Трябва да остана чист. Репутацията ми пред благородниците е важна, за да ме приемат като един от тях. Докато омегите ми организират мародерства в провинцията, аз ще съставя и реализирам план за опазването и спасението на аристократите от нападенията на простолюдието.

За това ми трябват Арлена, Ирник и Нилара. Не беше трудно да ги освободя, още повече че веднъж вече автоматизираните ключалки на подземния затвор се бяха поддали на телепатичния контрол на Ирник. Двамата с Нилара отново използваха личните кодове за достъп на Вилемира и по тунелите се измъкнаха от града. 

Да се убеди населението в достойнствата на омегите е първата задача, която вече се изпълнява. Втората е да се спечели доверието на родените със сребърна лъжица в устата. И едва тогава, след като и двете стъпки бъдат направени, ще мога спокойно да премина към третия етап. Онзи, за който с Ирник мечтаем от деца.

–Ти малък…

–Пестете си силите. Бяхте откровен с мен, аз също ще бъда.

Преди да му споделя какво се изисква от него, предизвиках слаби смущения в камерите и микрофоните, монтирани в кабинета му. По този начин си гарантирах спокойствие и свобода на израза за определен период от време достатъчен, за да получа каквото ми е необходимо от него.

–Генерал Харлан, възхищавам ви се искрено. На годините вярна служба на краля и либертийския народ, на пресметливия ум успяващ винаги да избере по-изгодният за него вариант, на похватите ви за човешка манипулация. Вярвам, че сте напълно убеден в правотата си и нищо не би могло да промени мнението ви. За вас Форел Ендел е единственият ви достоен наследник. Временното назначение на Вилемира Краева не беше тест само на способностите ѝ, но и на лоялността ѝ към вас. Както стана ясно, такава липсва. 

Следващите в списъка ви са именно мъжете, които призовахте да ви бъдат доведени от килиите в подземието на Щаба. Ето тук съм напълно съгласен с вас. Бориен Ферум и Рев Стоик са хората, които най-умело и успешно ще ръководят военната сила на Либертия, докато Форел Ендел свиква с новата си длъжност, която обаче е от изключително значение за Либертия и лицето ѝ пред света. Разбирате ме, нали? Херцог Ендел ще стане следващият крал на Либертия, а Рев Стоик и Бориен Ферум-новите главнокомандващи на армията., които за разлика от предшествениците си ще я ръководят от местата на атаките ѝ, а не от уютните си кабинети в Централата. Точно затова войниците ще ги уважават и ще им бъдат предани. И ако все пак новият крал не оправдае доверието, гласувано му от поданиците му, армията ще се погрижи справедливостта да бъде възстановена и да бъде избран нов баща на нацията, който с доблест да брани интересите на суверена си.

Вашата задача е да подпишете указа, който да ги повиши до необходимите звания, за да станат новите официални върховни водачи. Ето, моля. Ако не се чувствате достатъчно силен за да поставите подписа си, ще ви предоставя помощта си.

Безценно. Изражението му на абсолютна обърканост предизвика такова приятно задоволство у мен, че едва се сдържах да не се усмихна. Но все пак и аз принадлежа към кастата на патрициите. Останах непроницаем. 

Виждах как безуспешно се бори с десницата си, но тя слушаше моя а не неговия мозък. Първо собственоръчно  написа имената на избраниците ми, след което инициалите му бавно и не особено умело се появиха на мястото за подпис в документа, който щеше да промени баланса на силите ни.

Над армията на Либертия, над любимата ни родина на Свободата изгряваше слънцето на новата надежда и на вярата в Доброто. Най-после родителите ще могат да разказват на децата си истории, чийто щастлив край ще звучи реалистично. И всяка следваща победа ще им дава сили да продължават да творят новото бъдеще на приказката, в която ще се превърне страната ни.

Аз съм само войник. Един от многото. Едва ли някой ще ме помни като нещо повече от брат по съдба след като си ида от този свят. Но дотогава има още много време. В играта, която ставам все по-добър играч всяко решение трябва да се взима бързо, но същевременно и да е добре обмислено и да дава предимството да се предвижда с няколко хода напред. 

И аз го правя. Предвиждам, че малката ми манипулация с Михай Харлан ще предизвика запушване на кръвоносен съд в мозъка му, с което мозъчният удар му е гарантиран. Предвиждам, че ще се случи в следващите няколко минути и тъй като съм млад и неопитен, паниката ще ме овладее изцяло  и няма да се досетя да извикам медици, които да му помогнат навреме, заради което той ще остане наполовина парализиран, а речевите му способности ще изчезнат напълно.

Не. Твърде съм самоуверен. Направо нагъл. Сега Харлан ще ми се развика да напусна кабинета му, задето съм се държал нахално. Камерите и микрофоните ще възстановят предаването си точно в този момент и ще фиксират злощастното стечение на обстоятелствата, превръщащо истинския  владетел на Либертия в безполезно  растение.

Да, полезно е да се играят интелектуални игри. Развиват мисленето и същевременно премахват стреса. Мисля, че следващата ми интересна партия ме очаква на границата с Воргенас и вече имам някои идеи какъв да е първият ми ход в нея...

 

» следваща част...

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря за коментара, ще си взема бележка!
  • Увлекателно е, бих препоръчал да използвате повече -той каза, -тя каза, за да е още по нагледно и интервал в началото на абзаца. Продължавайте в този дух.
Предложения
: ??:??