4 нояб. 2007 г., 23:03
10 мин за четене
"Силни думи"
- Обичаш ли ме?
- Разбира се, скъпи.
Джесика Парис погледна годеника си с онзи типичен за нея омайващ поглед, който караше всеки мъж да повярва на думите й. Вече във възрастта на завяхващата младост, тя имаше зад гърба си един провален брак и още двайсет по толкова разтрогнати връзки. В лицето на Кларънс, най-новото попълнение в списъка „бъдещи бивши", тя най-после бе открила сигурността, обичта и искреността, за които бе мечтала толкова време. Да, сега тя беше щастлива. Сама често се питаше с какво е заслужила това щастие и всичко покрай него. Не вярвяше, че то е напълно честно, като се сещаше за своето минало и тайните, които криеше. "Но", казваше си Джесика, "миналото си е минало. А аз живея в настоящето."
Един ден, както обикновено, Джесика и Кларънс прекарваха следобеда си в прекрасната градина на имението „Лаура" в покрайнините на Лондон. Времето беше чудесно, а настроението на годениците бе още по-приповдигнато от обикновено. Кларънс се грижеше за любимите си цветя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация