Обича ме фотьойлът! Дарява ми цялото си удобство, а аз си паля цигара, за да ми е пълен релаксът. Денят се е свил есенно. Тъмното навън сякаш прави зад стъклото втора реалност. Струйката дим се е наклонила към отражението си в прозореца, сякаш го поздравява. И ми текна една мисъл ... Ами ако Господ ни е подхвърлил законите за отражението във физиката само, за да скрие очевидната връзка между паралелните реалности. А ако струйката дим е прероденото отражение, тя има ли памет за отражението си след своето прераждане? Навлязох в тема, по която жена ми от известно време е щурнала.
- Тати, тати, време е за приказката.
- Ще я четем, или ще я дописваме?
- Тате, не се прави, че не знаеш!
- Пак ли?
- Тати ...
... и започнах.
По-някога от някога и съвсем някъде, имало едно много богато царство. Дали защото царят му се казвал Мирослав, хората не знаели що е война. Всички в царството обичали своя цар - бил справедлив и имал много добро сърце, може би защото бил щастлив. С царицата много се обичали ...