Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм спал, с кого съм пил кафе и какви “велики” личности съм срещал. Както обещах, ще разказвам за пътешествията си “по света и у нас”.
До 1965 година не бях си показвал носа( а той е доста обемист) извън пределите на България. До Пловдив и Варна. Това бяха пътуванията ми. Понякога за разнобразие до Варна по подбалканската линия. Голям разкош! Ако не сметаме пътуванията ми из трънските села- Долна и Горна Мелна, Пали лула и Шипковица, и даже село Ерул, за чието съществувание на територията на България, едва ли знаят повече от 2-3 души извън живущите там. Ако не е обезлюдено на 100%. Не случайно споменавам трънските села и махали като чужбина. Там всички българи от другите райони на България, не мо ...