Скитникът арменец 35

          На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне  за сега, за мен Канада е провинция Квебек, т.е френска Канада, или както се е наричала при създаването си Нова Франция. Но през 1759 год.  англичаните, водени от генерал Волф,  я превземат и подчиняват на английската корона. Френската армия командвана от генерал Монкалм е разбита и пленена до последния войник, в една среднощна 5 часова битка и Нова Франция губи независимостта си. Това става на 12 септември 1759 година. Историята на тази среднощна битка е много интересна, но това не е обект на моя разказ. Но за любопитните ще кажа няколко думи по въпроса.

След няколко месечна обсада на град Квебек, Генерал Волф решава, че скоро ще настъпи зимата и има опасност реката Сен Лоран да замръзне и английските кораби да не могат да отплуват. Решава да направи отчаян опит да атакува града по суша. Брегът е висок, скалист и непристъпен за пехота. Така смята генерал Монкалм, командващия на френската армия. Но няколко хилядната армия на англичаните, с пълно бойно снаряжение, посред нощ успява да изкачи непристъпния скалист, висок над 50 метра бряг, и да изненада френските войници. В военния музей в град Квебек, можете да видите паметници на двамата генерали един до друг.

Провинция Квебек има изключително красива природа. Прекрасни иглолистни и кедрови гори, хиляди малки, средни и огромни като море езера. Планини, не много високи, но с плавно заоблени, като Родопите, върхове, малко над 1000 метра.  

Цялата територия на провинцията се прекосява от невероятно широката река Сен Лоран(Свети Лаврентий), който достига до 70-80 км. широчина. А на устието, където се влива в Атлантическия океан, широчината е около 120 км. По нея плуват и най-големите презокеански кораби. Единствено корабът “Куин Мери 2, не можа да дойде до Монтреал, заради височината на моста при град Квебек.

Монтреал, един от най-красивите градове на Канада, е на остров. Остров в реката. От острова до южния бряг има само 4 моста с дължина 3 км. и един тунел под реката. За Монтреал има много да разказвам, но днес тази тема не е на дневен ред.

Днес ще ви водя на екскурзия из Лорантидите. Планински масив, който се простира от бреговете на река Отауе, до залива на Лабрадор, брега на Атлантическия океан. Лорантидите са част от най-старите планини на земята и са обитавани още 3000 години преди Христа. Местното население са североамериканските индианци от племената Алгонкини, Микмак и други.

Някои наричат Лорантидите “двора” на Монтреал. Те са наоколо 50 км. от града, и се простират на хиляди километри. Това е и вилната зона на Монтреал. Зона за туризъм, за ски спортове, за лов и риболов, за дълги и къси разходки из горите, за плажуване по бреговете на езерата, разходки с лодки, АТВ-та и  с моторни шейни из красивите борови гори, отрупани със снегове, чиято белота ви заслепява.

На територията на Лорантидите живеят над 500 хиляди човека. Има стотици населени места, малки и по-големи. Сен Совер, Вал Давид, Сент Адел, Мон Трамблан, националният парк “Ока” и десетки други прекрасни места за туризъм, отдих  и спорт. 

Прекрасни туристически маршрути по старата, изоставена  вече  “ Северна железница”, чиито гари са превърнати в уютни кафенета или пунктове за туристическа информация. В горите на Лорантидите гъбарите имат възможност да събират огромни кошници с гъби, включително моят любим “пачи крак”, който тук ще намерите в изобилие.

Днес целта на нашето пътуване е изключително красивото и живописно градче Сен Совер- “Saint Sauveur”.

Ще си позволя малък урок по фонетика. Във френския език съществува звук наречен “нямо е”- то се произнася като заоблите устните като за буква “О”,а произнесете “Е”. ”EU” се чете като нямо Е, което в българския език не съществува и винаги представлява трудност при изучаването на френския. Обикновено на български този звук транскрибират  с “ЬО” но на мен ми звучи грубо и затова предпочитам да го пиша като обикновено “Е”. И затова пиша Сен Совер, вместо Сен Совьор”.Което значи Свети Спасител. В френска Канада, в изключително малки изключение, всички населени места и квартали носят имената на  “светци”.  В Нова Франция, църквата е играла изключително голяма роля и е наложила цялата топонимия да бъде библейска. Религиозната диктатура на католическата църква, става причина и на недопустими престъпления от страна на монаси и попове, и религията губи толкова своя ореол, че днес всички ругатни на френските канадци са църковни термини.

Яхваме  колата, и по автомагистрала 15 Север, тръгваме към Сен Совер.  Магистралата е широка,  с три ленти и аварийна. Разрешената скорост е 100 км/час, с право на превишение 10% безнаказано. По принцип, канадците не са “авто джигити” нито пък карат пияни и дрогирани. Законите са много строги и тези които рискуват  са много малко. Както казваше един мой учител, винаги се намира някой “калпазанин” да не спазва правилата, но хванат ли го, прошка няма. Глобите и наказанията са жестоки. Мен ме глобиха само с 120 долара, по милост каза полицая, защото съм минал покрай  спрял училищен автобус. Но за 25 години шофиране в Канада, никога полицията не ме е спирала за “проверка на документи”, което в България ми се е случвало по няколко пъти на ден. Имам и рекорден случай, от Раковска до Младост 2, милицията ме спря 3 пъти, без нарушение, само за “проверка на документи, дали имам пожарогасител или аптечка.

Някои наричат  местността Лорантиди “вълшебна”, а други “омагьосваща”. Според мен и едното и другото е вярно. В Сен Совер  съм ходил десетки пъти, в Сент Агат и Сент Адел  също, и винаги ми е приятно, винаги интересно, защото всеки път откриваш нещо ново, зимата има своя чар с огромните борове, с клони натежали  от дебел слой сняг, по които скачат стотици катерички с красиви извити опашки. Пролетните аромати във въздуха оказват  едно наистина вълшебно чувство в човека, крачещ  по чистите улици покрай, красиво боядисаните в ярки цветове, къщи приличащи на планински хижи. Магазините пълни с качествени стоки  и сувенири, бутици за маркови облекла, чанти и аксесоари, десетките ресторанти от които  се носят магически аромати на местни и европейски специалитети. След като опитате срещу 4-5 долара, специалитета на страната, една  “опашка на бобър”-  голяма чистокръвна българска мекица с продълговата форма,  посипана с канела и пудра захар, ви се иска да се поразхладите с  един сладолед, ванилов, шоколадов или лешников, или със плодово сорбе от малини, манго, ягоди или лимон. За големите любители на замръзналите канадски десерти като мене, има и сладоледени торти с бита сметана за украса. А  на любителите на сладкиши, горещо препоръчвам огромната паста на име “Опашка на омар” пълна с яйчно-сметанов крем. Чудо на сладкарското изкуство. Естествено придружено с чашка силно ароматно кафе еспресо. 

Както във всички градове, градчета и села, в центъра на селището се издига църквата. Тя доминира по височина всички други сгради, за да демонстрира, че църквата е сърцето на селището и върховната власт в страната. Днес нещата са се променили много. Църквата е загубила абсолютната власт,  която е притежавала, защото е злоупотребила с нея. Монтреал е може би градът с най-много църкви в света, много от които сега са затворени или е променено предназначението им. Има не малко църкви превърнати в жилищни сгради.

Така и в Сен Совер, в центъра на града се издига красивата църква  на градчето. Старата е била  дървена, сега е построена нова, още по-красива, още по-импозантна и оцветена в сребърен цвят. Зад църквата е училището, а между тях има огромен безплатен паркинг, където туристите могат да си оставят колите,  докато се разхождат из необикновено живописното градче, красиво като декор на оперета на Калман.

Главната улица на всички села и градчета имат едно и също име “Главна улица”-Рю пренсипал. И на нея винаги се намира църквата, кметството и “Общия магазин”- наречен “Магазен женерал” нещо като нашите “селкопи” едно време. В Сен Совер, има огромен воден парк, с басейни, водни пързалки, място за плажуване, тревни площи за спорт и забава. Има павилйони за закуски, но мястото за хранене е точно определено, а за отпадъците има достатъчно голям брой кошове за боклук и хората спазват хигиенните правила. Канадеца е много дисциплиниран, как са го постигнали властите все още е тайна за мен, но мисля, че се дължи първоначално на много сериозни глоби и санкции, докато ги научат на ред и дисциплина.

Когато пътувате из страната, изминавате стотици километри, пресичате десетки села и градчета, без да видите  една хартийка, фас или празна бутилка от вода, хвърлена на земята. Нито на улицата,  нито в двора на къщата. Минавате покрай ферми с огромни силози за зърнени храни, огромни селски дворове със селскостопански сгради, животни и птици, никога няма да видите хвърлена на двора лопата, мотика, празен варел или  сандък. И тук няма фасове и найлонови торбички хвърлени на земята. Само лехи с цветя пред къщата, селскостопански машини подредени в двора на фермата и жива душа не се вижда. Не знам дали някога ще разкрия тайната на тези хора, но за 25 години пътешествия из Квебек не можах да намеря обяснение.

Както нямам обяснение за дисциплината на хората- бели, черни, жълти, кафяви, с каквито е населена тази страна на емигранти, когато на автобусната спирка чакат превозното средство. Опашката е по протежение на тротоара-ЕДИН ПО ЕДИН, даже да са двойка се нареждат един зад друг на почетно разстояние. Никой не се блъска, никой не се бута, никой не се мъчи да изпревари другите, даже такива които вчера са ”слезли от дърветата” спазват дисциплина. Нещо което не съм виждал никъде по света. И шофьора на автобуса тръгва, когато всички се качат. Билетите продава той, картите също проверява той. Качването става само от предната врата.

След като обядваме в симпатичния виетнамски ресторант, където хапваме пилешка супа с “пролетно ролце”, отиваме, за десерт,  да опитаме палачинки с мед и лимонов сок. Страхотен вкус, много ни харесва. Но това е само първият път, при следващото посещение на палачинкаджийницата, сме силно разочаровани, и  от тогава си го правим в къщи.

В Сен Совер има и един много голям търговски център, цял квартал с фирмени магазини на световно известни фирми. 

Магазините са едно етажни дървени постройки, боядисани в ярки цветове, където може да си купите дрехи, обувки, домашни потреби, сувенири. Осигурени са достатъчно места за паркиране на колите, е понякога, особено в  неделни дни, трябва да се пообиколи докато се намери място, но по принцип не е страшно. Има и една двуетажна сграда, с широки дървени стълбища, където са концентрирани магазини за обувки, чанти и кожена галантерия. Тук е и магазина на Lewis Strauss”, от където си купуваме маркови дънки. 

Преди тук имаше една френска кафе-сладкарница с пекарна. Правеха чудесни сандвичи, пасти, печеха истински парижски кроасани и имаше ароматично кафе еспресо. Години сме там, големи армено-български компании и сме се наслаждавали на вкусотиите на това кафене-тераса. Смени се собственика, промени се качеството, цените полетяха твърде нагоре и това прекрасно място отпадна от списъка на нашите интереси.

Самото пътуване до Сен Совер е голямо удоволствие. Автомагистрала 15 Север е широка, добре подържана, без дупки, и след 20-тия километър се вие през красива смесена гора от вековни борове и кленови дървета с пурпурно червени или златисти  листа есенно време. Тази смес на свежо зелено, златно жълто и пурпурно червено, превръща пейзажа в една приказка, която те омагьосва.

Едно такова пътуване те успокоява, прави живота ти красив, научаваш езика на Природата и си щастлив.

Цялото това удоволствие е само на 60 км. от дома ти. 

А на връщане,  в бензиностанцията, на излизане от Сен Совер,  пълниш целия резервоар на колата  с бензин на доста по-евтина цена.  

             Съчетание на полезното с приятното.