Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
26 окт. 2014 г., 16:23

След буря 

  Проза » Другие
1194 0 7
1 мин за четене

Мразя фалша и фарса. И мъртвите ви, празни души. Мислите ми се блъскат о мрежи. И черни мъгли ме душат. Черни са воплите, кротко спотаени нощем. И мракът се изражда в игли.

Мислех, че сме пазили святото.  Нищожно парче от обетованата земя. А кухи надеждите са били. Времето се разтича по въздишките. Които толкова смело раздавах. А сега настървено пазя само за себе си. Порочни са всичките вери и всеки поглед криещ носталгия. Отказвам да вярвам. На премерени приказки и лъжовно топли очи.

Поразена и задъхана, между дима на сутрешните цигари и вчерашното кафе, женствеността ми капе по пода. И ранен вик за помощ в гърлото ми дере. Окови ли? Оковите са само похвати. И винаги ги слагаме сами.

Губя егото си между среднощни бълнувания и окъснял инстинкт за самосъхранение. Има ли ме? Къде съм? В прашинките, видими само в лъча светлина? В последната нота утеха? В онова момиче, което тананика мелодия от началото на света? И в един момент, между нечовешко напускане и силното бучене в ушите, митичност и блян се завихрят около мен и ме изтръгват от корените ми. Вися във въздуха и чакам буря. Тишината се чува най-силно след последния рев на бурята. И мами с обещания за пречистване.

 А земята изтощена е след буря. Няма сили даже да тъгува. Разплела е косите си, меко е лицето ѝ. Сърцето е в покой. По това с нея си приличаме. Тичаме до изнемога и не спираме сълзите си. До следващия път. Орисани да носим кръста. Защото не можем да не чувстваме.

© Ралица Стоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Оковите са само похвати. И винаги ги слагаме сами."
    Време да ги строшиш и отново под перото ти да се разлеят думите ти....
  • Харесвам творбите, в която всяка дума крие история!
  • Ани, Бети,
    Благодаря ви, че сте тук! Голямо вдъхновение сте ми. И подкрепа
  • ... не можем...
  • "Оковите са само похвати. И винаги ги слагаме сами."
    Праснала си, Рали, пораснала! Все повече мъдрост има в думите ти. Но все така в кратката ти проза намирам много поезия.
  • Благодаря
  • Поразен и задъхан, между дима на сутрешните цигари и вчерашното кафе, ще напиша с какъв интерес изчетох всяка една буква. Поздравления!
Предложения
: ??:??