Може би бе лудост,но толкова сладка,сърцето ми бие лудо всеки път,щом те
пожелая,а душата ми плаче,когато за теб си мечтая!Не вярвам,че мога да обичам,че
можеш и ти да ме обичаш,но ти събуди в мен чувства,които ме изгарят,устните ми
търсят твоите - и не намират сладката наслада,кожата ми търси нежния ти
дъх,изпълнен с толкова желание,и болката изгаря ме - от липсата на твоето
страстно дихание!Липсваш ми,липсва ми всеки твой поглед в мрака,всяка твоя
загадъчна усмивка,всяка твоя ласка,когато сляти бяха нашите тела!Не знам колко
ще успея да изчакам,за да докосна пак твоите ръце,да усетя туптенето на твоето
сърце и да вкуся от сладката наслада в устните ти така желани!Моля те не ме
оставяй за дълго сама в нощта,тръпнеща от желание и търсеща твоята душа!Знам,че
има пречки пред нашата любов,но дали е толкова абсурдна?!Не искам много - само
откраднат миг в нощта,да слеем нашите тела и да забравим за важните неща!Обичам
те и чувствам се виновна,защото не е честно спрямо другата жена,но навярно тя
може да ме разбере,след като усетила е твоето толкова добро сърце!