Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко щеше да бъде любов, рози и нежност. Но този ден отмина, както всеки един. Вазите са пълни с откъснати цветя. И да им се сменя водата, а и да се допълва, те никога няма да оживеят. Красотата им ще увяхне след известно време. Вазата ще бъде измита и поставена в шкафа. До следващия повод. Нямат корени. Не могат да се присадят в саксии и да им се радват хората дълго време. Подаръците са в скрина. Новите дрехи са в гардеробите. Думите са в предните дни. Хората отново забързват крачки, защото трябва да с а в час. Защо посаждат любовта, след като един ден ще я откъснат? Ще я подарят на някого. И когато мине време тя ще започне да вехне. Кому е нужно да страда, че е поискал стръкче обич? Нали затов ...