След празника

    Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко щеше да бъде любов, рози и нежност. Но този ден отмина, както всеки един. Вазите са пълни с откъснати цветя. И да им се сменя водата, а и да се допълва, те никога няма да оживеят. Красотата им ще увяхне след известно време. Вазата ще бъде измита и поставена в шкафа. До следващия повод. Нямат корени. Не могат да се присадят в саксии и да им се радват хората дълго време. Подаръците са в скрина. Новите дрехи са в гардеробите. Думите са в предните дни. Хората отново забързват крачки, защото трябва да с а в час. Защо посаждат любовта, след като един ден ще я откъснат? Ще я подарят на някого. И когато мине време тя ще започне да вехне. Кому е нужно да страда, че е поискал стръкче обич? Нали затова го е направил, за да е взаимно? А отсреща получава тръни. И когато протегне ръце за прегръдка, той се убожда вместо да получи милувка. И ако попита някой някого дали иска да се влюби, другият ще каже, че не му трябват повече рани. А в същото време е чувал или виждал отстрани как се обичат хората. Желае го. Копнее за това. Но една рана дори да е зараснала, тя остава белег. Най-тъжното е човек да гледа доскоро свежите цветя как навеждат цветове и изсъхват. Любовта не бива да се къса, за да бъде подарена. Може да се присади в почвата на чувствата и да бъдат полагани грижи всеки ден. И тогава тя ще бъде уникална за всеки човек. А не да му бъде повтаряно как се обичат другите хора. Отстрани е най-лесно. Нали всичко, което правят хората е за да има любов. Работят, за да не лишат любимия човек от нещо. Дават мило и драго, за да видят усмивката му. Осмислят дните си с добра дума. И когато отсреща започне да увяхва, букетът на любовта си тръгва към контейнера и се слива с останалите непотребни неща. Хората празнуваха. Ресторантите бяха пълни. Изискани тоалети, усмивки, прегръдки и целувки. И всичко това се сля с подарените цветя. Когато човек погледне след няколко дни букета във вазата се чувства тъжен. Иска му се да се порадва още малко. Докато има свежест в цветята. И желае тази любов да е през цялото време на годината. Толкова силно, че спира да мисли за това, за да не се почувства наранен. Празникът мина. Цветята ще излязат от вазата. Но нека нежните думи и искрените чувства да бъдат във всеки човек.

Явор Перфанов
15.02.2023 г.
Г. Оряховица