Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на другия. Любовта ще победи омразата, в това ме научи да вярвам той - моят мъж. Макар и разделени, аз чувам биенето на сърцето му, вечер усещам ръката му по гърба си и си спомням нашите груби игри, които винаги ми оставят белези по ръцете. Но аз ги харесвах, харесвах всичко, което моят мъж ми даваше и ненавиждам дори погледите на другия. Добрият ми даваше надежда, а злият само мъка. Принудена съм да живея в една къща с лошия. Бледожълта фасада с една стая и пропукани стени, отвътре стените са бели като в болница. Прилошаваше ми от тях. Леглото беше неудобно, на таблата имаше кожени каишки, с които лошият ме приковаваше, когато се бунтувах и исках да избягам. На колене го молех да ме пусне да ида п ...