1-ва Част
Средата на лятото е, температурата надхвърля четиридесет градуса по целзий, а аз се приготвям за поредното посещение в градската библиотека! Слънцето напича прозорците откъм кухнята. Тишина изпълва стаите. Обличам летни сини дънки и тъмночервена тениска! Мисълта, че отново ще я видя ме изпълва с ентусиазъм.
След няколко минути ходене под слънчевите лъчи съм пред сградата на читалището, а на втория етаж се намират и препълнените рафтове с художествена литература. Отварям вратата към отрупаната с книги стая, малко звънче над нея известява за току- що пристигнал човек! Няма я зад бюрото, но зная, че всеки момент ще дойде. Оставям трите прочетени книги върху плота, и се заемам с избора на нови три!
Стъпки от токчета достигат до слуха ми! ТЯ е! Обръщам се и се усмихвам!
АЗ: Здрасти!
ТЯ: Здравей! Избираш ли си?
Толкова често съм тук, че без да се усетим сме преминали на- ТИ-.
АЗ: Да! Връщам книгите които бях заел и ще взема други!
Все по- красива е, мисля си! Светлосини дънки подчертават стегнатото й дупе. Бялата впита тениска прикрива светлия сутиен обгърнал гърдите. Обожавам пясъчнорусия цвят на косите й. Сяда на въртящия се стол и отбелязва, че съм върнал заетите ръкописи! Оглеждам рафтовете за нещо което да ми грабне окото. Продължавам докато не стигна дъното на стаята!
ТЯ: През седмицата получихме нови романи! Ако искаш ги прегледай!
Встрани от мен е, дори не съм чул приближаването й! Бях се съсредоточил върху сюжета на един шпионски трилър!
АЗ: Да, ще ги видя!
Ръката й се плъзна по моята, неволно може би, и обърна книгата която държа откъм лицевата страна.
ТЯ: Балдачи!
АЗ: Чела ли си го?
ТЯ: Не, но много хора го харесват! Знаеш ли, бих искала да ти препоръчам Джон Конъли! Уникален е! Чета него в момента!
Повежда ме към рафта където са подредени ръкописите на Конъли! Тъй като се намират в другия край на помещението, имам достатъчно време да се насладя на стегнатите й бедра и грациозна походка. Телефонен звън прекъсва мислите ми!
ТЯ: Извинявай!
Отправя се към бюрото, където е оставила мобилния си, а аз се заемам да разгледам препоръчания писател! Допада ми общо взето. Взимам първите три книги от серията с главен герой Чарли Паркър.
Докато попълва картона ми със заглавията на току- що заетите книги, стоя изправен опиянен от красотата й.
На тридесет и четири съм а водя застоял живот. Приятели нямам с изключение на Карина и колегата ми Иво. Единак съм общо взето.
Колкото и да е странно така и не съм узнал името й. Малкото което зная е, че е омъжена, има син на двадесет и три, и е страстна почитателка на книгите. Наскоро ми заяви, че само веднъж е напускала България. Каза ми го просто защото й споделих, че от близо две години живея сам. Родителите ми заминаха за Франция, там където живее брат ми със съпругата си и децата. Тя ме попита дали и аз възнамерявам да ходя? Отвърнах й, че бих напуснал България само в краен случай. В онзи момент ми сподели за пътуването си до Полша, където всъщност се е състояла сватбата на сина й с любимата му. Полска красавица била. Разменихме още няколко общи приказки преди да си кажем довиждане.
У дома вентилаторът е включен на възможно най- високата степен! Докато се прибирах имах усещането, че температурата навън е скочила с няколко градуса! Тениската ми която току- що съблякох все едно е излязла от пералнята съвсем скоро. С известно усилие успявам да събуя дънките, които са като залепнали по краката ми. Окачам ги на тила предназначен за простор на терасата.
Да си вземеш хладен душ след като си бил изложен на изгарящо слънце е безценно. Огромен товар сякаш е паднал от мен и съм зареден с нови сили. Телефонът който бях оставил да се зарежда сигнализира за пропуснато съобщение или повикване. Зелената лампичка пресвятка през една- две секунди. Пропуснато повикване от Карина! Обаждам й се.
АЗ: Търсила си ме. Бях в банята. Току- що излизам!
КАРИНА: Мхмм.. Виж ако искаш да излезем тази вечер. Нашите пак се карат за нещо, а като ги зная какви са, този спор ще продължи дълго!
АЗ: Знаеш, че не съм по нощните разходки. Ела у нас ако искаш да се видим.
Нощния живот не е по вкуса ми. Ако ще излизам някъде навън предпочитам да е на дневна светлина.
Мълчанието отсреща ми се струва продължително. Все пак тя отговаря.
КАРИНА: Искам да те запозная с някого.
АЗ: Твоя приятелка?
КАРИНА: Не точно!
Интонацията в гласа й подсказва, че едва ли изпитва огромно желание да ме запознава с когото и да е.
АЗ: Добре. В девет удобно ли е?
КАРИНА: Да! Айде дотогава. Чао!
Връзката прекъсна. Познавам всички приятелки на Карина, а тези които поне малко ми допадат са или омъжени или пред скорошна сватба. Кой е човекът с когото ще се запозная? Няма смисъл да гадая, след няколко часа ще разбера.
Измих посудата в мивката и изхвърлих малкото боклук който се беше насъбрал. След малко очаквам да чуя звънеца да извести за пристигането на Карина и човекът с който ще ме запознае.
Зън- зън- зън...
Две минути след девет е. Сега трябва да сляза долу и да отворя. В триетажна къща живея.
Късите тъмносини гащета и тъмносинята тениска обозначени с надпис на -АДИДАС - ми стоят добре. Харесвам се в тях и ми е удобно.
Отвярям вратата и виждам единствено приятелката ми.
АЗ: Сама ли си?
КАРИНА: Не! Тя е в колата си.
Значи е жена, и е шофьор!
АЗ: Няма ли да дойде?
КАРИНА: Виж, тя...
Гласът й заглъхва щом дочуваме приближаващи се токчета. Свежда глава към пода, а аз наблюдавам жената която идва към нас. Елегантно облечена е в черни сако и панталон, с бяла риза и тъмни очила. Късите гарвановочерни коси няма как да не направят впечатление.
ЖАНЕТА: Здрасти, Ев!
Стискаме си ръцете, тя сваля очилата но не й поглед от мен. Карина се е отдръпнала встрани и с любопитство ни наблюдава.
Изминаха точно пет години от единствената ни среща с Жанета. Скоро след това тя замина за Италия, но преди да тръгне ми бе заръчала нещо.
След малко предстой интересен разговор. Въпросът е къде се вписва в цялата история Карина? Какво знае? Каква всъщност е връзката между нея и Жанета? Въпроси- въпроси- въпроси...
© Евгени Давидов Все права защищены