Слепец ли бях или просто изгубен,

изгубен в амбиции и надежди,

изгубен в желания ненужни.

Изгубен във мрака на своята душа...

Изгубен?!Но как?!

Не!

Бил съм сляп...

Сляп за светлината в твоите очи,

озаряващи пътя на моите мечти.

Топлещи душата ми в студените дни.

В трудни моменти и сладки игри...

Сърцата в едно се бяха оплели,

но душата изгубена на сто ги разстели...

И тръгва слепецът отново сам.

От тъга разкъсван и в мрак разпилян.

Лутащ се сам по тъмния път,

вървящ към лъча светлина,

останал от теб, пронизал во веки

черното му сърце...