Слепец ли бях или просто изгубен,
изгубен в амбиции и надежди,
изгубен в желания ненужни.
Изгубен във мрака на своята душа...
Изгубен?!Но как?!
Не!
Бил съм сляп...
Сляп за светлината в твоите очи,
озаряващи пътя на моите мечти.
Топлещи душата ми в студените дни.
В трудни моменти и сладки игри...
Сърцата в едно се бяха оплели,
но душата изгубена на сто ги разстели...
И тръгва слепецът отново сам.
От тъга разкъсван и в мрак разпилян.
Лутащ се сам по тъмния път,
вървящ към лъча светлина,
останал от теб, пронизал во веки
черното му сърце...
© Димчо Яначков All rights reserved.