Наместо увод

Навсякъде царял Безграничният хаос. Върху грешната земя нашироко се разстилала Политическата гора. По това време дори Господ Бог бил в полагаем платен отпуск, поради което Сътворението на света се отлагало за по-късна дата. Дяволът от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски оживял и в Политическата гора се случили хиляди беди. Но най-голямата от тях била тази, че всички живи твари и растения на земята оглупели и подивели. Все още не бил създаден и човекът на новото време - високонравствен и хуманен, по образ и подобие Божие, - който да поеме земните дела в своите здрави ръце. Бавно, сред дяволиите, изпод костите и натрупалата се политическа тор, се раждал бъдещият демократичен свят.

Дотук древната притча свършва. И някак новозаветно в същия този момент на земята се явил Пришълецът - един тридесет и тригодишен професор от далечна, западна за нашето съзвездие планета, който бил специалист в областта на политическата ботаника и зоология. Спецът живо се интересувал от богатия и разнообразен животински и растителен свят в Политическата гора. Професорът пришълец бил приятно изненадан, че в нея се срещали всякакви растителни видове. Но над всички растения в Политическата гора властвали бао-бабите. Те носели огромни чадъри, които били придобили преди много, много десетилетия. Под старите дървета, до старите политически пънове и дъники, тук-там израствали и по-млади дръвчета на демокрацията. Ако обаче някоя фиданка дръзнела да устреми поглед нагоре към слънцето, да избуи и да израсте, бао-бабите сплитали над нея старите си грапави клони, затумряли небето и под тяхната гъста, ледена сянка младото дръвче залинявало, бавно изсъхвало и умирало.

В своите научни записки и изследвания професорът дефинирал Политическата гора с кратък, но точен код - БКП, което на неговия строг академичен език означавало "Без Каквато и да е Перспектива", т.е. нищо повече от един изчезващ политически ареал в бързо променящата се галактика.

В Политическата гора миришело на плесени, на мухъл, на гнилочи, торф и разлагаща се дървесина. Под короните на бао-бабите въздухът не достигал. Влагата и усойният хлад благоприятствали появата и развитието на десетки дребни, изкривени, рахитични политически недораслеци - драки, глогини, трънки, храсти... плевели. По стволовете на бао-бабите полепвали и спокойно се мазнели всякакви паразитни видове - политически гъби, мъхове, лишеи. Политическата гора столетница най-много обичала тези свои (според нея - безобидни) деца, които майката природа щедро надарила с грозни черни клонки, с остри шипове и бодилчета, с отровни сокове и нито една плодна пъпка.

Рядко в Политическата гора някое по-буйно дръвче на демокрацията успявало да достигне висина. Бао-бабите веднага сплитали вършите си, пускали гъвкави и жилави лиани, притегляли невинното растение към себе си, а "мръсната работа" оставяли на мъховете и лишеите. Паразитите със завидна лекота, бързо и безкомпромисно покривали ствола на нещастника, задушавали го в своята крепка прегръдка и той застарявал, преди още да се е порадвал истински на живота и на слънцето. После бао-бабите пускали яки корени и връзки помежду си, затягали ги в неразплетими възли и изсмуквали до капка соковете от земята. Останало без почва и влага под себе си, дръвчето на демокрацията умирало. Така бао-бабите разчиствали непрекъснато пространството около себе си, а чрез тях Политическата гора - сметките си със своите опоненти.

Не по-различно било и битието на животинските видове в Политическата гора. Те непрекъснато влизали в противоборства помежду си, но и сред тях над всички властвали най-старите - политическите динозаври. Хищниците винаги били готови да грабнат плячката си.

Професорът успял да проучи живота на динозаврите. В Бялата книга на изчезващите политически екземпляри той записал: номенклатурчици, апаратчици, бюрократи, аонсаджии, щатни партийни и комсомолски секретари, профпредседатели, доносници, явочници, кадровици и синекурни кадри - кой от кого по-хищен и по-зъл, ловък, устат, усърден в демагогията, двуличен. Опитни в грабителството, политическите динозаври от всякакъв калибър не само владеели Политическата гора редом с бао-бабите, но и не давали пиле да прехвръкне над нея!

С изненада професорът изследовател забелязал, че политическите динозаври не само че не били изчезващ вид! Хамелеони по природа, те непрекъснато променяли големината си и сменяли цветовете си. За да се хранят, даже да преяждат, периодично (а когато било необходимо - предсрочно) динозаврите насрочвали и провеждали избори, в които ловували стръвно и в големи количества. Каквото не успявали да разкъсат и да изядат, скривали в пещерите си или го поделяли с верните си помощници - политическите лешояди, хиени, чакали, лисици, скунксове, плъхове, змии... Дори политическите мулета и магарета трябвало да получат част от лъвския пай, само че в зелено.

Такъв бил животът в Политическата гора...

А сега, скъпи читателю, се приготви да чуеш първата от приказките, която искам да ти разкажа.

А, та ти си заспал! Нищо. Спи, спи сега, а утре, като се събудиш, ще ти разкажа за онова, което се случило в политическия гъсталак.

Лека нощ! Приятни сънища!

Приказка първа

Добро утро, драги читателю!

ще ти разкажа първата си приказка за Политическата гора. Досещаш се, че това не се е случило в гората на царя. Все пак някакви си 12 или 16 000 дка гори в Рило-Родопския масив са твърде нищожна площ, върху която биха могли да се случат толкова мащабни, сложни и бурни събития.

И така... Нека Да Се Върнем отново в нашата приказка, в гъстите дебри на Политическата гора, по чиито улици - заради вечерния час - не се мяркали човешки същества. Бъдещият Адам на българската журналистика с неимоверни усилия се мъчел да завърши съответния факултет в Софийския университет. Журналистката Ева пък, направена от ребро Адамово, вече работела на половин щат в заводски радиовъзел. Репортажи от мястото на събитието в съботни и неделни дни липсвали, защото тогава всички се оттегляли на заслужен отдих. В праисторическите за съвременната българска демокрация времена журналистиката предпочитала не да лежи върху лаврите си, а "на сянка" под ябълковото дърво в Райската градина. Но макар и "на тъмно", утре-то на българската журналистика настъпвало.

Двайсети век си отивал - злощастен поради двете световни войни, с милионите убити по света. В Политическата гора, редом до паметниците на загинали в антифашистката съпротива, се издигали кръстовете върху гробовете на жертвите, избити от Народния съд. След края на Студената война в живота на обществото настъпвал нов духовен кризис. Десетилетие по-късно Политическата гора се готвела за обнова.

Дългоочакваният миг настъпил! Демокрацията възкръснала из нищото. Събитието било белязано от знамение - Паметникът на Цар Освободител (който още от времето на Алеко стоял съвсем неподвижен пред Народното събрание в столицата) взел, че се размърдал и се превърнал в Паметник на Конника без глава. Всъщност в тази роля се превъплътил актьор от Сатиричния театър, който тайничко опитвал от забранения вкус на времето, слушайки радио "Свободна Европа". Актьорът се възкачил върху Паметника на Освободителя и развял небесносиньо знаме. Конникът призрак слязъл тържествено от своя гранитен постамент и копитата зачаткали по жълтите павета. Край него щурците журтели неспирно: това е вкусът на времето, да, това е вкусът на времето...

Бао-бабите и динозаврите в Политическата гора изтръпнали. В далечна страна се появил Политик с петно на челото. Вятърът на промяната задухал силно! Ами сега?... Политическата гора затреперила. Някой в суматохата се изпуснал: Да дойдът...трът, трът, тръ-т... анковете! Но "анковете" така и не дошли. На връх Атанасовден всички войници били изпратени по границата, за да разграждат и навиват на кангали бодливата тел, която после карали в "Кремиковци" за претопяване. Зимата се завайкала: Атанас гильди - и аз гильди!

През пролетта жителите на Политическата гора сложили върху реверите си мартенички, които не били тотално червени. Мартеничките били с червен Пижо и бяла Пенда. Така в Политическата гора се зародила идеята за "двуполюсния модел".

Динозаврите построили новите си политически гнезда както на Северния, така и на Южния полюс. От политическите яйца се излюпвали не само червени динозавърчета. Независимо от цвета си, новоизлюпените успешно се ориентирали в гъсталака на разцъфтяващата пазарна икономика.

Деветдесетте години били усилни, а политическото противопоставяне - жестоко. На световното по футбол в САЩ един журналист, пряк потомък на Адам и Ева, силно повлиян от еуфорията на скандиращия народ, доказал недвусмислено, че Господ е българин. Отвсякъде се чували неудържими възгласи: кой не скача, е червен! Кой не скача, е червен! Веднага 240 избраници - наследници на Хитър Петър, Настрадин ходжа и ромския цар баба заели местата си в Парламента. Докато траели политическите дебати, Парламентът трябвало да се превърне в музей. Двореца пък използвали за Картинна галерия, а Мавзолея пред Двореца сринали до основи. Културата в Политическата гора била в небивал възход.

Всички с нетърпение очаквали настъпващия 21 век.

Приказка Втора

Така започва нашата приказка първановка. Този приказен жанр - първановката - е нов и се разказва за пръв път у нас. Изненадващо обаче е, че най-първият разказвач на първановки е бил не друг, а великият Данте Алигиери, който написал "Божествена комедия", чиято първа част озаглавил "Ад". Разбира се, безсмъртният Данте по-късно написал и "Чистилище", и "Рай", но винаги първата част е нещото, което определя вида на една приказка, за да бъде наречена тя първановка. Ала поетът Данте Алигиери е живял твърде отдавна. Времето, за което се разказва в нашата приказка, се свързва с факта, че в Политическата гора била много популярна песента, чийто припев започвал така: "Аз съм и ад, и рай..." и т.н., и т.н.

Независимо от глобалното затопляне, зимата отново настъпила в Политическата гора. Студеният сезон с гордост си спомнял за далечната 1997-ма, когато начело на полито-горската държава стоял виден ОФ - представител на столетен политически род. В Политическата гора стоките поскъпвали непрекъснато. Инфлацията галопирала с такава скорост, че не се намерил уред, с който тя да бъде отчетена. Множество банки фалирали. Политическата гора тайно се надявала, че нейният народ все още се намира под идеологическа наркоза и само за няколко десетилетия ще направи това, което други народи (но не политогорчани!) били постигнали за цели столетия...

Зимата била непреклонна през 1997-а. Без усилия коварният сезон неочаквано за всички се преместил във времето, изместил есента и успешно заместил пролетта и отчасти - лятото. През февруари хиляди сечковци - големи и малки - излезли на площада. Активистите скандирали пред замръзналото Президентство: О-ставка! О-ставка! После "варварите" нахлули в Парламента и... го подпалили. За да се стопли по-добре, тълпата запалила и друга сграда, чието наименование също започвало с главно П - Партийния дом.

Ужасени, бао-бабите и динозаврите крещели, виели, пищели: О, БожеСПасителю, къде си, Божичко, да Спасиш Партията ни, о, божке ле!.. Господ и този път си свършил работата.

Пролетта и Лятото били принудени да върнат възложения им мандат. Революционната по дух Есен също обещала да изчака поредната метеорологична прогноза. Сезоните утихнали.

Но ето, че в началото на 2008-ма Зимата се готвела да отпразнува поредния си десетгодишен юбилей, о, Боже, Спаси Парите ни! Според по-старите политикономически хороскопи отминалият период се равнявал на две завършени петилетки. На проклетницата (зима) й се приискало да владее не 10 от 12, а 12 от 12-те месеца през годината. Че като зафучала, че като се разбесняла поразницата! И всичко - напук на новоизлюпените червени станишефове, които наследили бившите цеканапартийци... Сред политическите динозаври се... Я чакай! Тази "ръка" е моя!

- Не, не е твоя! Аз цакам! Я остави картите на масата! А така! Дай коз!... Коз!... Още един!... Имам терца майорна! С белот! И... валат!!! Вие вдигнахте на "всичко", така че играта е наша, слагаме ви едни "тиранти" и... продължаваме! Ние си "сечем" и раздаваме! Айде, на майстора - да раздава! А в това време ти можеш да продължиш приказката. Е, хайде - разправяй!

- Ще разказвам, но ако ми отговориш първо на един въпрос: кое е жизнено необходимо за пасажерите в президентския самолет?

- Мъ-ъ...

- Остров сред океана и... тесте карти, разбира се!

Приказка Трета

- Знаеш ли какво е "двойно положително отрицание"?.. Чудиш се! Добре, ще ти кажа: това е значението на израза "Да, да, ама не!". Ха-ха-ха! Този израз бил твърде популярен в Политическата гора, защото динозаврите и бао-бабите предпочитали нечленоразделната реч. Разбира се, те искали от всичко да извличат полза и затова желаели да чуват непрекъснато и само "да, да!", а техните отговори да бъдат по-скоро "не, не!".

В Политическата гора никой не бързал. Дори времето спирало, за да си отпочине и да си поеме дъх сред забързания и динамичен ритъм на живота, сред митингите, барикадите, стачките, протестите... макар че почти на всеки ъгъл можело да се прочете надпис: Стой! Спри и изчакай! Ще видим после! Обади се утре! Елате след 10 минути! В отпуск съм! В болнични съм! Приемам само следобед! В почивка сме!

Основната причина била в това, че кафето и тютюневият дим станали неделими съставки от водата и от въздуха. Политическата гора спешно се нуждаела от ново министерство - на екологията!

- Бате, бате бе... ще заспя! Предишната приказка за картите по си я биваше! Питам се дали в Парламента са могли да гласуват с чужди карти!

- Разбира се! Това било даже задължително условие: с колкото повече чужди карти злоупотребявал депутатът, с толкова % в повече растяла неговата заплата. Тази тенденция се запазила, тъй като времето за депутатите в Политическата гора никога не спирало.

Политическата гора трескаво се готвела за провеждането на нови парламентарни избори. Дървосекачи усърдно работели с брадвите си така, че трески хвърчали наляво и надясно. Всички участъци в Политическата гора се превърнали в избирателни райони, из които надлъж и нашир обикаляли кандидат-депутати. Те пък носели огромни чанти и куфари, натъпкани с програми, дипляни, проектобюлетини и препълнени с предизборни обещания и всякакви указания как да се гласува. В политическите хралупи непрекъснато нареждали и пренареждали листи с имената на кандидатите. Толкова много хартия била употребена, че предвидената за целта дървесина и шума в Политическата гора вече не достигала. Останалите дървесни видове трудно се поддавали на политоложка и социоложка обработка. Много политогорчани вече изобщо не гласували. Но всички кандидат-депутати вярвали, че ще бъдат избрани, защото, въпреки че политогорският народ прогресивно намалявал цифром, то словом листите били прекомерно големи, а и местата в Парламента - предостатъчно. Един кандидат-депутат - вероятно бургазлия, родом от Варненско, чиято съпруга била заминала със "зелена карта" за щата Вирджиния (без да уточняваме дали на юг, или на запад) - месец преди началото на избирателната кампания весело си тананикал: "Аз отивам фъф София, Ленче бе, занаята да-а у-у-ча-а!". Но Ленчето изобщо не го чувала, защото в това време тъкмо се разхождала по едно лъскаво авеню. Кандидат-депутатът знаел, че дори да не стане депутат, ще бъде назначен я за министър, я за зам.-министър, я за областен управител. Но ако и това не се случело, най-малкото щели да го назначат я за зам.-министър, я за заместник на заместник-областния управител. Това било така, защото в Политическата гора депутат се ставало само с особени препоръки, но не от политогорския народ, тъй като депутатската професия била много престижна и високоплатена. Пишело го даже в тълковния речник на политогорския език. Каза ми го един пенсионер.

- Пенсионер ли?

- Да. Пенсионерът е специален политогорски вид, който хич не бил за завиждане, макар че в Политическата гора пенсионерите били над два милиона.

- Бате, а пенсионерите бао-баби ли са, или - динозаври?

- Не, братле. В началото на своя съзнателен живот те били пионери, но никога не станали милионери. Работили като мисионери и добросъвестно изпълнявали професионалната си мисия, което нямало нищо общо със Света гора Политогорска. От началото на демокрацията на тези над 2 милиона мисионери за прослужените години вече им плащали по някой и друг пенс, което тутакси ги превърнало от вид п-ионери и мис-ионери във вид пенс-ионери.

- Айде стига бе, бате - съвсем се обърках! Приказка ли ми разказваш сега, или не? Да, да, ама не! Стига си ме баламосвал! Що за динозавърски закачки? Научи го най-после този политогорски език! От друга твоя приказка знам, че политическите динозаври купували пенсионерските гласове за по 100-150 лева в края на всяка година. Пенсионери наричали рибите, нали?

- Да, да - в Политическата гора имало реки, но не всички пенсионери загубили и ли продали гласовете си и мълчали като риби.

Щеше ми се да ти разкажа друга приказка - за Дядо Оле'да и Баба Взима, чието внуче Тумбак Божков непрекъснато си играело на игричките "Тука има - тука нема!" и печелившата "Десетте процента!", но няма да ни стигне времето... А? ДеСиБе, братле? Много мълчалив стана изведнъж! Завил си се чак презглава с одеалото...

Времето в Политическата гора винаги достигало. Ако станело нужда, Тя веднага се обръщала за помощ към резачите на време, които били ранобудни и усърдно работели с мощните си резачки: масови съкращения, още по-масови уволнения... резачите били безпощадни. Разбира се, веднага, след като резачките замлъквали, започвали новоназначения, но само за отбрани видове себеподобни. Знаеш ли колко много чистки станали в Политическата гора?! Колко често я прореждали, колко мъки знаела и колко тайни криела Тя... вервайте ми!

Доста вода изтекла оттогава. Реките в Политическата гора непрекъснато сменяли цветовете си: та синя ли вода не щеш, та жълта ли... Текла и черна, мръсна вода! Водата тече ли, тече, а Златното момиче все не се появявало. Приказното действие зациклило. Икономиката западала все повече и повече. Но надеждата умира последна! Ето че над Политическата гора съмнало. Хеле, най-накрая потекла и златната вода, което наложило построяването на Валутен брод. Внезапно завалели силни дъждове, капките цопвали в политическите реки и мигновено се превръщали в монети - все златни! Но не звънели... Политогорският председател на министрите пояснил, че това явление се нарича деноминация...

Но бедата връхлетяла изневиделица: язовирни диги се скъсали и цели села останали под водата. Когато тя се оттеглила, монетите се превърнали в камъни, кал, тиня, милиони бацили, вируси и вредители. Страшен мор върлувал и тръшкал на земята политогорския добитък. Но цикълът на дъждовете бил овладян, получил се затворен кръговрат на водата, респективно - на монетите. Всичко натрупано изведнъж се изпарявало, а парата се превръщала в тежки златни дъждоносни облаци. Ветровете ги издухвали в различни посоки, но след време отново ги връщали над Политическата гора и златният дъжд обилно я напоявал. Бао-бабите обръщали чадърите си с чашките нагоре, динозаврите пък широко разтваряли входовете на пещерите си. Когато те се напълвали със злато, динозаврите поставяли вътре всемогъщи фараони, които да управляват златоносните потоци, а пред входовете зорко бдели яки сфинксове с бръснати глави.

А сега бързо затвори очи и заспивай!

Приказка Четвърта

Най-популярната песен в Политическата гора била "Хубава си, моя горо!". Но гората отдавна не миришела на младост. Въпреки че станала част от Европейския съюз, младите бързали да я напуснат...

Над Политическата гора завалял пухкав сняг. Местната политогорска администрация изобщо не се изненадала от случващото се. Ала кое я накарало да се засегне: в законоустановения срок никой не бил подал заявление, че желае да извършва снегонатрупваща дейност. Снеговалежът бил твърде обилен, духал силен и студен северен вятър. В общинските канцеларии климатиците едва смогвали да поддържат стайна температура от 30⁰ С.

Пътищата в Политическата гора ставали все по-труднопроходими. Не гора, а джунгла! - възмущавали се сърдити хора, без да се съобразят, че джунглите са в други географски ширини. Много ядосани и дори гневни, гражданите допълвали: Огън да я изгори тая гора! Но за всеобщо успокоение големите пожари ставали през лятото, благодарение на неизвестни извършители. Освен това цените на горивата и стоките отново нараствали, само че този път - с "европейски" скокове, а заплатите оставали ниски, съобразно особено ниския политически индекс - единичната цена на парламентарните кюфтета. Ето кое действало като ободряващ душ за политогорското население.

Така в началото на новото летоброене започнала трагедията. Медиите непрекъснато съобщавали за поледици по пътищата; за автомобили, затрупани в снега, за автокатастрофи... Бао-бабите зацъкали с език, а политическите динозаври заотправяли гневни атеистични хули по адрес на Всевишния: Той бил виновен за всичко, Той развалил времето и объркал плановете им, т.е. техните добри намерения! Не друг, а точно Той - Всевишният - вгорчил и без това горчивия живот на политогорчани...

В същото това време политогорският министър на околната среда, бедствията и авариите предприел околосветско пътешествие под кодовото наименование "Танцувай с мен - 2". Неговата задача била да открие най-екологично чистото място на планетата.

Министърът на транспорта пък зорко следял графика на спиращите влакове, на неотлитащите самолети, на непристигащите автобуси и на потъващите кораби. Всъщност това той правел със затворени очи, като се усмихвал насън и постоянно мляскал с уста. Хм! Защо ли? Защото сънувал нещо толкова прекрасно: министър-председателят отрязва филия хляб и вместо с маргарин "Томи", обилно я намазва с най-вкусната и апетитна лютеница. После с изискан жест станишефът председателски протяга ръка и подава на транспортния министър намазаната филия, която преди това грижливо е поставил върху салфетка от 100 евро. В другата си ръка политогорският министър-председател държи чаша хисарска минерална вода... О, блаженство! Министърът на транспорта благодари чинно, облизва се, а сетне сладостно отхапва от филията и започва да дъвче - бавно... бавно..., обзет от носталгични спомени: червени като лютеница знамена се развяват по площадите, духови оркестри свирят марш след марш, а от рупорите навред кънтят гласове: "Да живее Първи май - бойният празник на труда!", "Планът е преизпълнен с 200%!", "В челните редици крачат орденоносците...". Изведнъж спомените политат и... цопват сред голямата разлата тава, поставена върху огъня, в която клока гъста червена салца! /Всяко лято на село изваряват тава салца само за него!/ Ех, реставрация е нужна! Къде са болшевизацията и колективизацията? Ако преходът към демокрация беше славно бригадирско движение, лесно! - подадеш си канчето, сипят ти чорбица и айде - откарал си обяда! А за вечеря - "Свири, хармонико, свири...". Но тук, сега - евро е нужно, аджиба! И мно-о-о-ого лютеница! "А къде е луканката?", запитва го насън сърдитият му вътрешен глас. - "Само червена лютеница ли ще ядем? Домати, пиперки, олио - всичко поскъпва! Зеленчуците на пазара - внос!"

Един голям въпросителен знак - извита в полукръг варена наденица със закачен накрая й топчест бабек, се стоварил върху бюрото на министъра. Пардон! - не върху бюрото, а в пълната с вряща салца тава. Мазната, рядка каша изпръскала новичкия му костюм. Министърът съвсем се разстроил, сепнал се и се... събудил. Обзели го лоши предчувствия! После отново се унесъл в сладка дрямка, но какво ти спокойствие: сега към него приближава много строг катаджия, размахва палка и сърдито засуква мустак: Документите за проверка, моля!  -Документи ли? Какви документи иска пък тоя?! Та колата е служебна - парламентарна! Не вижда ли номерата?

Обаче катаджията е непреклонен и настоятелен: открил му ниска концентрация на кръв в алкохола, хванал го да шофира без космодиск и магнитни наколенки, колата била с пренабити номера...

Ужас!!! Министърът на транспорта все пак е министър с портфейл - изважда двайсетолевка и я подава на катаджията. Онзи машинално взема банкнотата и... о, изненада! - в другата си ръка катаджията държи белезници!

Пот... ледена пот избила в миг по челото на министъра. Той се ококорил и се загледал втренчено през прозореца... А навън вали, вали, вали - едри бели снежинки! Боже, Спаси Политическата гора! И ти, Света Троице Политогорска, помогни ми!

След молитвата ситуацията тутакси се оказала под контрол. По-точно: никой и нищо вече не се движело. Навред - виелици и дълбоки снежни преспи. Пътищата, улиците, площадите така се заледили, че дори ледоход не бил в състояние да мине по тях. Опитали с луноходи, марсоходи, разни звездоходи, но... ни-що!..

В създалата се ситуация обаче имало и нещо позитивно. Политическата гора започнала усилена подготовка за участие в Зимната олимпиада. Издигнат бил лозунг: Всеки жител на Политическата гора - потенциален световен шампион по фигурно пързаляне.

Въпреки отрицателните температури, паричните потоци продължавали да се движат безпрепятствено. Парите достигали и до фирмите, които бао-бабите определили за сметосъбиране и сметопочистване, за енергосъбиране и енергопочистване и др. Конкурсите спечелили дори фирми, които не разполагали с всичката необходима техника, но в такива случаи подписвали договори с клаузи от научната фантастика.

Притесненията на всички ставали все по-големи. Най-притеснени обаче били министрите. Те проявили гражданска отговорност в най-висока степен. Само като пример: понеже всеки от тях разполагал само с един живот - своя собствен - съвсем основателно министърът N се страхувал, че ако за неизпълнение на задълженията си, за допуснати грешки, произшествия, аварии и тем подобни получи няколко ефективни доживотни присъди, ще му бъде невъзможно да ги излежи в името на политогорския народ!

Ако някой пешеходец се подхлъзнел и паднел върху заледения тротоар, въздъхвал с удовлетворение при мисълта, че има застраховка "Злополука", или бързал да спомене в сексуалните си помисли нечия пра-майка или бао-баба. После сам поемал, куцукайки, към "Спешна медицинска помощ", защото заради поледицата линейките не се движели. То, ката ден - клизми, -клизми, -клизми! Така политогорският тълковен речник се обогатил с нова дума - катаклизми.

Е, слава Богу, снегът след седмица-две започнал да се топи. Но бао-бабите така и не се помръднали от местата си. Краят на зимата бил все още далеч. Като малка компенсация за създадените неудобства се получила заповед от министъра на транспорта със силен социален подтекст: Разпореждам: първо - на 21 срещу 22 март, по случай настъпващата Първа пролет, от 23:59ч. до 24:00ч., във влаковете на нашите ДЖ да бъде включено осветлението и второ - да бъде пуснато отоплението!

Във връзка с изпълнението на горепосочената заповед министърът на икономиката издала своя заповед, че "Топлофикация енд джакузи" спира работа; министърът на енергетиката издал заповед за закриването на единствената АЕЦ в Политическата гора; министърът на образованието - за съкращаването на всички полудели и замръзнали през зимата учители; социалната министърка си подновила прическата, а министърът на здравеопазването издал заповед за затварянето на всички болници, в които все още нямало въведена здравна пътека за лечение с рициново масло...

Ех, няма ли край тази абсурдна приказка?!