25 февр. 2009 г., 15:08

Случаят е обработен

853 0 0
2 мин за четене
   В фирмата "Клю-клю-сан" се случи невероятно странна  история. Един ден директорът Хайлезов излезе от кабинета си с окървавена уста, а секретарката Мони държеше кърпичка под брадата му. В един миг той вдигна заканително юмрук и изведнъж очите му се разшириха. Едно огромно, кърваво петно беше капнало върху панталона му. Не усети как се строполи върху дивана. Мони го подхвана под мишница и с последни усилия го затътри към кабинета.
   Служителити от бюро "Машинно обработване на случаи", които присъстваха на инцидента, гледаха изненадано и се питаха: "Какво ще рече всичко?" И решиха да разшифроват случая. Първо, трябваше да започнат с обработката на Мони. Досието ù до най-малки подробности беше чисто, освен това, че в главата ù бяха зашифровани всички тайни на служителите в бюрото. Теглиха чоп, кой ще започне обработката. Падна се на Камелия. Със своето словохотливо красноречие тя бе най-достойна да изведе работата до победен край.
   Камелия издири момента, когато директорът отсъстваше от кабинета си и се доближи до Мони.
- Скъпа, станала си невероятна! Такова благородство лъха от теб, че да бях мъж, моментално бих се влюбил! - подхвана тя.
- Ками - отговори с престорена любезност Мони. Без увъртания! Казвай направо!
- Ама, ти да не се обиди? Знаеш ли? Трябват ни някои данни за нашия директор.
Къде е роден, на колко години е, семейно положение и още куп други подробности.
   От всичко това главата на Мони се замая. Тя я погледна с такъв изпитателен поглед, че Камелия не можеше да устои.
- На колегите им трябват, тъй като има някаква загадка около Хайлезов - продължи тя.
   "Ето каква била работата" - помисли си Мони.
- Ками, вземи тази  бележка и отиди при Евстатиева! Поздрави я от мен!
   Камелия беше доволна, че всичко се реши така бързо. И тя забърза към Евстатиева.
   Няколко дни след това чрез машинна обработка, случаят беше изяснен. Само едно не им беше ясно. Но и то се изясни с появата на директора Хайлезов. Когато го видяха застанал до вратата, всички изтръпнаха.
- Колеги - започна той. Искате да знаете истината около онзи случай? Нарочно се намазах с червена боя. Но петното на панталона си не бях видял. Тогава това ме смути. Всичко беше импровизирано. И какво мислите? Бях дълбоко разочарован. Как не се намери един да ми каже: "Какво ти е, господин директор?" Решихте, че може да съм се сбил с някого и тръгнахте да разучавате моето минало. Така ли е?
   Всички наведоха глави. Само Мони се престраши и престъпи.
- Така ви се пада, колеги! Хубаво ви го рече господин Хайлезов. Сега да му се извините!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Герасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...