26 янв. 2011 г., 12:21

Случка в дъжда

1.9K 0 1
1 мин за четене

            Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще лазим. Дъждът се стича по стъклата на колата и картината навън добива нереалистични форми. От време на време се мярка силуетът на някоя "труженичка", подгизнала от дъжда, но задължително с поличка. И как не - нали трябва да е секси, да "хваща окото" на загорелите тираджии. Вглеждам се в тях - мургави, млади - на не повече от 16 години. Деца! Изведнъж обаче пред погледа ми пробягна нещо различно! Почти спрях - на края на платното се разиграваше следната сцена - две патрулки бяха заобиколили едно русо девойче, което гледаше като подплашено зверче. До него "старите пушки", в случая - старите каки, се заливaха от смях с ченгетата, като поводът определено беше русото момиче. Едното ченге безуспешно се опитваше да привлече малката в прегръдките си. Дъждът не им пречеше на купона, който течеше за нечия сметка. Браво, момчета, браво, пазители на реда! Вие сте генната издънка на Алековата рожба, можете да се гордеете с това! Вие сте тези, заради които България ще бъде подритвана и побутвана още дълго време. А децата ни - нека се оправят сами, защото пазителите на реда имат много по-големи приоритети... Да се забавляват... със същите тези деца, които вместо да седят по чиновете на класните стаи, седят на коленете на транзитни и не дотам такива шофьори, които после разнасят славата ни и болестите си.

      Отминах, надявайки се дъждът да отмие спомена за тази сцена... но не се получи! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Бориславова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...