Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „Не, не те карам. Ти искаш… Пък ако ме питаш – не е най-удачното време да плачеш…” Внукът: „Не те питам…” Разлайва се куче. Бабата: „Ето, събудихме кученцето и то не може да спи… Тихо…” Но детето вече спи…
***
Баба и внуче повтарят цветовете. Разглеждат коли – тази е синя, тази – червена, тази – жълта... И бабата пита детето: „Коя кола е най-хубавата?” Пък то: „Счупената.” Тя: „Защо?” То: „Може да я поправим...”
***
Детето иска да бяга и да стигне някакъв мотор на улицата и бабата едва го удържа да не се втурне на пътя... В този момент вижда как водят един пекинез на разходка... И му казва: „Виж кученцето колко е послушно!” Пък детето се поспря, помисли и отговори: „Не е послушно, вързано е.. ...