Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.

Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.

Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.

Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.

Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда,

на очакване, на смелост, което кара ни да се борим с живота и да му се наслаждаваме.

Да излееш мъката си пред мен, за да не се давиш сам в нея нощем.

Да ми споделиш за страховете си, които крият се в онези тъмни ъгълчета на душата ти.

Когато говориш за тях ти обезоръжаваш ги и вече нямат такава власт над теб.

Няма по-голям комплимент от доверието.

И няма по-голям подарък от ключ за най-ценното и уязвимо място на едно живо същество- Душата му.

А мой дълг е да не руша и предавам това доверие.

И да се докосвам винаги с чисто сърце до тази крехка и рънима душа.

Живота е прекрасен, когато е споделен.

А за мен беше чест да се докосна до твоята история.