Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда,
на очакване, на смелост, което кара ни да се борим с живота и да му се наслаждаваме.
Да излееш мъката си пред мен, за да не се давиш сам в нея нощем.
Да ми споделиш за страховете си, които крият се в онези тъмни ъгълчета на душата ти.
Когато говориш за тях ти обезоръжаваш ги и вече нямат такава власт над теб.
Няма по-голям комплимент от доверието.
И няма по-голям подарък от ключ за най-ценното и уязвимо място на едно живо същество- Душата му.
А мой дълг е да не руша и предавам това доверие. ...