1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето над долината бе почти винаги почвено кално с мръсни облачни вади и пясъчен дъжд можеше да се изсипе във всеки момент над порутените покриви и над неколцината слепци дремещи пред домовете си – безпомощни незрящи същества, които дори не знаеха, че в един и същи момент се намират под смръщеното си небе. Деляха ги порутени огради на дворовете около сумрачните им колиби, но превърнали се за тях в непреодолими стени от плътен мрак. И макар само на няколко крачки един от друг, те чуваха гласовете си да идват от безкрайно далече – от нищото на тъмата.
Вятъра полудя и вдигна облаци прах, завъртя ги в няколко спирали, издигнали се накъм ниските небеса и после ги сблъска една в друга с глухи удари. Буря ...