1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни птици излетяха от гнездата в палмите към близък извор; колони от едри мравки зашумуляха с милиони крачета в търсене на храна; товарни животни с мучене изправиха снаги и скоро дълги кервани затъпкаха отново маркираният път, топящи се в надигащия се ореол на изгрева.
Съзнанието на вървящия по същия път Алтар също се събуждаше при всяка следваща крачка - отначало носен от лекотата на полусъня, от който мудно излизаше, но постепенно, зрънце по зрънце, под станалите по-плътни негови стъпки, пясъкът застърга с хрускането на по-ясното осъзнаване, че върви.
Намираше се пред стените на град, който утринните лъчи опипаха с няколко отблясъка и след това обилно заляха. Вървеше към него, не само че не знаеш ...